Паркинсониците, подложени на интензивна терапия с допаминови агонисти, могат да развият пристрастителни синдроми - например патологична пристрастеност към хазартни игри, сочи доклад, публикуван в Neuron.

Допаминовите агонисти (pramipexole, ropinirole, pergolide, bromocriptine), които се използват за лечение на болестта на Паркинсон и синдрома на неспокойните крака (restless legs syndrome - RLS), определено крият риск от развитие на проблеми с контрола на поведението и патологични пристрастявания. Клиницистите трябва да са наясно с тези възможни нежелани ефекти и да предупреждават пациентите, стартиращи терапия с тези агенти, обясняват д-р Alain Dagher и колеги (McGill University, Канада).

Екипът на д-р Дагер анализирал връзката между употребата на допаминови агонисти и адиктивните личностни нарушения. Били установени следните рискови фактори при пациентите с болест на Паркинсон(БП): мъжки пол, ранна възраст по време на диагнозата, преморбидна история на злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, депресия.

Въпреки че съществуването на каузална връзка между допаминовите агонисти и патологичната хазартност доскоро беше подложено на съмнение, сега става ясно, че прилагането на допаминергична терапия, в частност допаминови агонисти, при пациенти с БП, действа като тригер за патологична склонност към хазартни игри и други импулсни контролни заболявания.

Хронично ниските нива на допамин при нелекуваните пациенти с БП водят до намалена честота на пристрастителни синдроми, докато допаминергичната заместителна терапия, вероятно заедно с мезолимбичната сенсибилизация, води до податливост към пристрастителни и импулсни контролни нарушения. При общото население и болните с БП, факторите, водещи до повишена стриална допаминергична функция, представляват биологичен субстрат на адиктивните синдроми, твърдят авторите на статията.

Тази ясна връзка между мозъчния допамин и пристрастителни навици трябва да убеди хората, че пристрастяването е биологично заболяване. В контекста на болните от БП отговорът е прост: да се спре употребата на допаминови агонисти при пациенти, развили адиктивни нарушения. При здравото население, лекарствата, блокиращи допамина, на теория биха могли да се използват за лечение на пристраствания, но на практика това не е така, до голяма степен заради страничните ефекти, които ограничават дозирането, обобщават авторите.

www.doctorbg.com