Нова терапевтична ваксина има ефективност при хепатит С хронична инфекция, сочи проучване, представено на 44-та Годишна среща на Европейската Асоциация за чернодробни проучвания в Копенхаген, Дания.
Проучването е проведено от д-р Matti Sällberg и колеги от Karolinska Institute в Стокхолм. Авторите обясняват, че в 50% до 80% от случаите имунната система не може да елиминира хепатит С вируса и така заболяването хронифицира. Това е изключително важен глобален проблем, тъй като 3% от световното население е инфектирано с HCV, а в индустриализираните страни, HCV допринася за 70% от случаите на хроничен хепатит.
Авторите отчитат нуждата от нови терапевтични подходи за това заболяване. Въпреки значителния напредък в терапия, все още се наблюдават неприятни странични ефекти като депресия, хипертироидизъм и ставни болки. Тези ефекти могат да бъдат пролонгирани поради нуждата от дългосрочна анти-HCV терапия.
Д-р Sällberg и колеги използвали електропорация в комбинация с головерижна ДНК. По този начин в клетката се инжектира част от вирусната ДНК. Клетката използва свои клетъчни механизми за продуциране на самата ваксина, като по този начин първата става един вид "фабрика". Електричната стимулация чрез електропорация на мускулните клетки позволява преминаването на ДНК през клетъчната мембрана и улеснява миграцията на антиген-презентиращите клетки, стимулирайки необходимия имунен отговор.
Д-р Sällberg обяснява, че е важно доставянето на вирусното ДНК и стимулацията на Т-клетките да стане извън черния дроб, тъй като последният е твърде толерогенен. "Имунната система трябва да бъде обучена извън черния дроб, след което имунните клетки могат да мигрират към черния дроб и да атакуват HCV", твърди Sällberg.
20 пациенти с HCV генотип 1 и вирусен товар под 800,000 IU/mL били разделени в три групи - според приложената доза от ваксината: 167 μg, 500 μg и 1500 μg под формата на 4 месечни дози ДНК. При инжектираните с най-ниската доза се наблюдавал преходен Т-клетъчен отговор, но не и намаление на вирусния товар. При втората група 2 пациенти развили по-продължителни Т-клетъчни реакции, съпътствани с намаление на вирусния товар с 0.89 log10 и 1.5 log1 респ. При пациентите, инжектирани с 1500-μg доза, се наблюдавал Т-клетъчен специфичен имунен отговор, като при двама пациенти била отчетена редукция на вирусния това с 1.2 log10 и 2.4 log10. Не били отчетени нежелани реакции при нито една от групите.
Крайната сметка е, че при 67% от последните две групи се е наблюдавало намаление на вирусния товар с над 0.5 log10 с продължителност между две и над десет седмици. Ваксината най-вероятно убива инфектираните клетки чрез активация на цитотоксични Т-лимфоцити, които директно умъртвяват клетката или произвеждат цитокини, спиращи вирусната репликация.
В коментар към проучването д-р Heiner Wedermeyer от German Liver Foundation обобщава, че резултатите са изключително окуражаващи. В бъдеще тази ваксина би могла да се използва с новите антивирусни препарати, допълва той.
www.doctorbg.com
