Стриктният гликемичен контрол може би не най-добрият избор при пациенти с диабет тип 2, сочи анализ на няколко големи рандомизирани проучвания, публикуван в Annals of Internal Medicine. Обобщавайки резултатите от тези проучвания, в статията се посочват практични, базирани на доказателствата препоръки за поведение при тези пациенти.

Някои ръководства препоръчват поддържането на стриктен гликемичен контрол при пациенти с diabetes mellitus тип 2 - например нива на гликиран хемоглобин между 6.5 и 7%, с цел предотвратяване или забавяне на усложненията. Настоящият анализ сочи, че интензивният гликемичен контрол натоварва пациентите с комплексни терапевтични програми, риск от хипогликемия, наддаване на тегло, финансова тежест, предлагайки несигурни ползи в замяна.

Американски и испански лекари анализирали няколко големи рандомизирани проучвания, сравняващи клиничните резултати при пациенти с диабет тип 2, подложени на стриктен или по-лек гликемичен контрол.

Изключвайки United Kingdom Prospective Diabetes Study (UKPDS) проучването с метформин, резултатите на другите проучвания сочат, че стриктният гликемичен контрол не намалява сърдечносъдовата и общопричинната смърт, честотата на инсулт, ампутации и микроваскуларни усложнения в сравнение с по-леките режими. Все пак тази преценка не е съвсем точна поради малкия брой пациенти, развили усложнения и хетерогенността на последните при различните проучвания.

Силният гликемичен контрол бил свързан с 16% намаление на риска от нефатален инфаркт на миокарда, но за сметка на удвоен и дори утроен риск от тежка хипогликемия. Честотата на последната била най-висока в проучванията с най-ниски таргетни нива на гликиран хемоглобин. При всички проучвания, с изключение на сравняването на метформин с конвенционална терапия в UKPDS, интензивният гликемичен контрол бил свързан с 2% наддаване на тегло.

Ниските HbA1c нива са не само критична цел, но и мярка за качеството на оказваната медицинска помощ. Конвенционалните схващания са, че за намаляване на усложненията от диабета, трябват да се цели стриктен гликемичен контрол. Авторите на този анализ смятат обаче, че оптималният гликемичен контрол изисква индивидуализиране на HbA1c целевите стойности, отговарящи на специфични за пациента фактори, включително и неговото предпочитание.

Промоцията на здравословния начин на живот, превантивните грижи и намаляване на сърдечносъдовите рискови фактори трябва да са ключови приоритети при лечението на пациентите с диабет тип 2.

В някои случаи - например при новодиагностицирани пациенти с диабет, ранният интензивен гликемичен контрол би бил подходящ. Трябва да се отбележи все пак, че стриктният контрол натоварва пациентите и ги подлага на риск от сериозни хипогликемии, като освен това ги натоварва и финансово.

Имайки предвид, че повечето пациенти имат коморбидни състояния, клиницистите трябва да избягват гликемични интервенции, с които пациентите няма да могат да се справят клинично, психологично и финансово,обобщават авторите.

www.doctorbg.com