Пренаталната употреба на метамфетамин е свързана с абнормално развитие на мозъка и може да обясни наблюдаваното забавяне в умственото развитие при експозираните деца, сочи проучване.

Първото проучване, изследвало ефектите на метамфетамин по време на бременност, установи, че изложените на действието на това вещество деца имат до 4% по-малка дифузия на молекулите в бялото вещество на мозъка.

Употребата на метамфетамин е нарастващ проблем сред жените в детеродна възраст, който води до повишен брой деца с пренатална експозиция към наркотика. Резултатите на настоящото проучване сочат, че последната води до ускорение на мозъчното развитие, но с негативни резултати. Те може би обясняват защо някои деца, експозирани на метамфетамин, изоставят от връстниците в интелектуалното развитие.

За целта на проучването авторите използвали DTI ЯМР за изследване на мозъчната микроструктура на 29 метамфетамин-експозирани деца на възраст между 3 и 4 години и 37 неекспозирани контролни деца на същата възраст. Бил изследван дифузионния коефицент, който е израз до каква степен водните молекули могат да дифундират в дадена област. Била изследвана и фракционната анизотропия, която за разлика от дифузионния коефицент е израз на затруднената дифузия в определени посоки и дава представа за структурната ориентация.

Въпреки нормално изглеждащите ЯМР изображения, при децата с пренатална метамфетаминова експозиция се наблюдавала по-ниска дифузност сред всички изследвани региони. Била наблюдавана и тенденция за по-висока фракционална анизотропия във всички региони.

Авторите обясняват, че по-малката дифузия на молекулите в бялото вещество обикновено е израз на по-голяма компактност на аксоналните влакна в мозъка.

www.doctorbg.com