Стволови клетки са във фокуса на нов терапевтичен подход за лечение на кожните прояви на склеродермията. Предварителните резултати от 3 пациента бяха представени на Годишната среща на Американската дерматологична асоциация в Сан Франциско, Калифорния. Процедурата била успешна и при 9 пациенти с незарастващи рани, но без склеродермия.
Процесът включва използването на автоложни костномозъчни стволови клетки, които от своя страна са мезенхимни клетки, които могат да се диференцират в различни видове кожни и мускулни клетки. Клетките се културират ex vivo, като техният брой се увеличава многократно. Разтвор на стволовите клетки с фибриноген се поставя в едната камера на двукамерна спринцовка. Втората камера се напълва с разтвор на тромбин.
Двата разтвора се комбинират по време на изкарването от спринцовката под формата на спрей върху рана. Сместа започва да полимеризира, като образуваният слой спомага за прикрепянето на стволовите клетки в раната. Последната се покрива с двупластов слой биокожа, съдържаща един слой кератиноцити и слой фибробласти.
Авторите смятат, че кожата спомага за създаването на такава обстановка, в която констелация на клетъчни сигнални молекули спомага за запълването на "дупките" от стволовите клетки и възстановяване на целия тъканен компартмент. Отбелязва се, че стволовите клетки не са достатъчни. Те трябва да имат подходяща среда. Създаването на такава може да включва премахването на мъртва тъкан, поставянето на покритие на раната и т.н.
Тази процедура била приложена на 9 пациенти с незарастващи улцерации но без склеродермия и 3 пациенти с незарастващи рани, свързани със склеродермия. На шестия месец от проследяването пълно оздравяване се наблюдавало при 4 от пациентите, а при останалите било отбелязано съществено подобрение.
Процесът води до образуването на еластични влакна, които обичайно не се образуват по време на нормалното заздравяване на рани. Това сочи, че тъканта, образувана чрез новия подход, се различава по някои показатели от нормалната. Бил отбелязан дозозависим ефект - било изчислено, че са необходими поне 1.5 до 2 млн. клетки на кв. см за намаляване на размера на раната.
Авторите приложили новия вид терапия върху обширни рани, следствие на отстраняване на тумори, като бил отчетен добър резултат със слабо изразена скарификация - още една разлика от нормалното заздравяване на рани. Според учените, кожата е логично място за тестване на принципите на стволовоклеъчната медицина, тъй като е лесна за наблюдение и интервенция за разлика от вътрешните органи.
Незаздравяващите рани са особено предизвикателство на медицината, тъй като и с най-добри грижи някои видове рани, например тези при склеродермия, не заздравяват. Това повишава риска от мекотъканна и костна инфекция.
www.doctorbg.com
