Данни от проучвания, включващи над 5000 пациенти, сочат, че amiodarone е ефективен и безопасен при пациенти с персистиращо предсърдно мъждене. Резултатите от анализа са публикувани в Mayo Clinic Proceedings.

Авторите отбелязват, че въпреки добрата си ефективност в постигането и поддържането на синусов ритъм, amiodarone има сериозни системни странични ефекти. За да изследват по-подробно ползите и рисковете, д-р Doyle и колеги от Royal Perth Hospital анализирали над 200 рандомизирани контролирани проучвания с amiodarone срещу агент за контрол на честотата или плацебо. 12 проучвания, включващи 5060 пациенти с персистиращо предсърдно мъждене, отговаряли на критериите за включване в крайния мета-анализ.

В сравнение с бета-блокери, дигоксин и плацебо, amiodarone бил значително по-успешен в постигането на синусов ритъм (над 3.2 пъти). Не било отчетено повишение на дългосрочната смъртност, свързано с употребата му.

Все пак прекратяването на терапията поради нетолерабилни странични ефекти било значително по-често сред пациентите, приемащи amiodarone (oтносителен риск 3.0). Не бил отчетен обаче повишен риск за хоспитализиране при тези пациенти.

Резултатите сочат, че дългосрочната употреба на амиодарон би могла да се счита като разумна опция на избор при тези пациенти със симптоматично персистиращо предсърдно мъждене. Ниските дози - под 200 мг/ден изглежда са еднакво ефективни, но с по-малко странични ефекти.

Все пак, добавят авторите, дали дългосрочната нискодозова терапия с агента е по-евтина и добре толерирана от терапията с новите аналози на амиодарона (като dronedarone) не се знае и затова са необходими допълнителни проучвания.

www.doctorbg.com