Блокерите на ангиотензиновите рецептори са ефективни при лечението на свързания с хипертония неалкохолен стеатохепатит, сочат резултатите на проучване, публикувано в Journal of Gastroenterology. То сочи още, че telmisartan е по-ефективен от valsartan в контекста на хистология и инсулинова резистентност.

Неалкохолният мастен черен дроб и неалкохолният стеатохепатит (НАСХ) са признати причини за прогресивно чернодробно заболяване, водещо до цироза и хепатоцелуларен карцином. Тези две състояния представляват чернодробната компонента на метаболитния синдром, медииран от инсулиновата резистентност.

В рандомизирано, двойно-сляпо проучване, лекари от Filantropia University Hospital (Румъния) се фокусирали върху AR блокерите като мултивалентни терапевтични агенти за терапия на неалкохолен стеатохепатит, тъй като първите действат не само върху хипертонията но и върху механизма на инсулинова резистентност и чернодробно увреждане чрез ренин-ангиотензивновата система.

Авторите сравнили ефикасността на telmisartan срещу valsartan, чрез изследване на инсулиновата резистентност и активността на НА стеатохепатит при 54 пациенти с НАСХ и умерена хипертония. Участниците били проследени за период от 20 месеца. И при двете групи се наблюдавал спад на АлАТ.

При telmisartan групата се наблюдавало по-голямо подобрение на инсулиновата резистентност - 42.63% срещу 21.40% при valsartan групата. Подобрените било свързано със значително намаляване на индекса на активност на НАСХ, както и на фиброзата. Било отчетено подобрение и в липидния профил. Valsartan не довел до подобряване на чернодробната хистология (с изключение на стеатозата) и нямал никакъв ефект върху плазмените липиди.

Резултатите сочат, че ефектите на telmisartan са медиирани не само чрез AR блокада, но и чрез PPAR-гама модулаторни специфични ефекти.

www.doctorbg.com