Telbivudine води до по-добър терапевтичен отговор от lamivudine при HBeAg-позитивни и HBeAg-негативни пациенти с хроничен хепатит В. Това сочи анализ на проучването GLOBE, публикуван в Gastroenterology.

Появявайки се през 1998 г на пазара, lamivudine доведе до революция в терапията на хроничния хепатит В. Настоящите данни сочат обаче, че по-новият агент telbivudine е по-ефективен и трябва да бъде първо средство на избор.

Проучването GLOBE включвало 921 HBeAg+ и 446 HBeAg- пациенти, които били рандомизирани на lamivudine и telbivudine веднъж дневно в продължение на 104 седмици. Терапевтичният отговор бил дефиниран чрез следните параметри: HBV DNA < 5log10 копия/ml и загуба на HBeAg или нормализация на АлАТ.

При HBeAg-позитивните пациенти терапевтичният отговор бил по-добър при telbivudine - 63% срещу 48%; при HBeAg-негативните пациенти терапията с telbivudine също била по-ефективна от тази с lamivudine - 78% срещу 66%.

Терапията с telbivudine в HBeAg+ групата била свързана с по-голяма честота на неоткриваема виремия и загуба на HBeAg, както и с по-ниска честота на вирусна резистентност.. При HBeAg- пациентите се наблюдавали сходни резултати.

Двата препарата имали сходен профил на страничните ефекти, като терапията с telbivudine по-често била свързвана с големи повишения в нивата на креатинкиназата: 12.9 срещу 4.1%.

Въпреки добрите резултати, бъдещето на telbivudine като дългосрочно средство на избор при лечението на хроничен хепатит В е неясно. Повишаващата се честота на telbivudine резистентни щамове вероятно ще ограничи употребата на препарата като средство за лечение на хроничния хепатит В. Ясно личи нуждата от разработването на нови препарати, повлияващи други стъпки във вирусния репликационен цикъл или самата имунна система.

www.doctorbg.com