Добавяйки нови факти, свързващи хипергликемията и смъртността при острия миокарден инфаркт (ОМИ), ново наблюдателно проучване сочи, че пациентите с ОМИ, хипергликемия по време на хоспитализацията и коригирането й по време на болничния престой имат по-добра преживяемост. Проучването сочи още, че преживяемостта между пациентите, третирани с инсулин, и тези със спонтанно понижаване на глюкозата е сходна.

Известно че, че повишената глюкоза е чест феномен при ОМИ и е свързана с много лоши резултати - повишена смъртност, болнични усложнения и т.н. По-малко се знае дали понижаването на глюкозата по време на хоспитализацията е свързано с по-добра прогноза в сравнение с поддържането на хипергликемия. От епидемиологична гледна точка проучването показва, че определено има връзка между нормализацията на глюкозните нива при хипергликемичните пациенти и по-добрата преживяемост.

Лекари от Saint Luke's Hospital (Канзас, САЩ) анализирали данни от 7820 ОМИ пациенти с глюкозни нива по време на хоспитализацията равни или над 140 мг/дл. 50% от пациентите имали диабет, а 39% били третирани с инсулин по време на хоспитализацията.

Било установено, че пациентите с по-ниски средни постхоспитализационни глюкозни нива имат по-добра преживяемост, като нивата между 80 и 130 mg/dl били свързани с най-нисък риск от смърт. Стойностите са по-ниски от препоръчваните от Американската кардиологична асоциация при остър коронарен синдром нива под 140 mg/dl.

www.doctorbg.com