Възможностите за образуването на камъни в жлъчния мехур постоянно нарастват, особено в страните с висок жизнен стандарт. Успоредно с това възможностите за диагностика и поведение при лечението на жлъчнокаменната болест, през последните 30 години, претърпяхя огромно развитие. Констатацията на Вашия лекар:„...Вие имате камъни в жлъчката...” не означава, че непременно е възникнала необходимост от лечение. Повече от всякога, днес си задаваме въпросът „Кога какво да направя”.

„Жлъчна криза“ (1819) Georg Cruikshank

Причини за образуването на камъни в жлъчката

Според състава си жлъчните камъни основно се разделят на две групи: холестеринови и пигментни. В нашите географски ширини преобладават холестериновите, които често са свързани с неправилно хранене и затлъстяване. В същото време, в Далечния Изток се срещат по-често пигментните камъни.

Кога е необходима лекарската намеса? Каква е целта на лечението?

Проучвания показват, че близо 40% от населението, през живота си, образуват камъни в системата на жлъчния мехур и жлъчните пътища. По отношение на терапевтичната намеса бихме направили разлика между „живеещи с камъни в жлъчката” и „заболели от жлъчнокаменна болест”. От лечение следователно се нуждаят само заболелите.
Кои имат жлъчно-каменна болест и каква е целта на лечението при тях? Според съвременните научни схващания: наличието на камъни в жлъчния мехур и жлъчните пътища не винаги е свързано с оплаквания и не изисква лекарска намеса. На лечение подлежат тези „живеещи с камъни в жлъчката” , които имат симптоми на жлъчно-каменна болест или прояви на усложнения, предизвикани от наличието на камъните в жлъчката и жлъчните пътища. Симптомите се простират от непоносимост към някои храни( бобови, тлъстини, сурова растителна храна, яйца, кафе, сладкиши и др.) преминаващи през краткотрайни жлъчни спазми и достигащи до тежки дълготрайни болки - понякога с повишена телесна температура, втрисане, застой на жлъчката, жълтеница. Последните симптоми са характерни за усложнената жлъчно-каменна болест и изискват спешна лекарска намеса. Болката, при непротичаща с усложнения жлъчна колика (жлъчна криза) е пристъпна със спастичен характер. Един пристъп може да трае няколко часа. Болката в началото е тъпа, но скоро става остра, с присвивания и временни отпускания. В някои случаи болката може да стане непоносима. В типичните случаи болката се излъчва към дясната плешка и дяснато рамо, а отпред - към дясната ключица. Поняога пациенти търсят лекарска помощ заради «болки в гърба». От голямо значение за лекаря, в първите часове, е да да направи диференциална диагноза между „непротичаща с усложнения жлъчна колика” и болка при вече усложнена жлъчно-каменна болест. Тъй като терапевтичното поведение при усложненената жлъчно-камена болест, статистически погледнато, е с по-неблагоприятна прогноза, ние ще насочим нашето внимание към лечението на неусложнената фома на жлъчно-каменната болест. Неусложнената форма в 2% от случаите може премине в тежко усложнение, което да застраши живота на болния. Целта на лечението на неусложнента жлъчна криза е да предотвратим преминаването й в усложнена форма и свързаните с това опасности за пациента.

В какво се състои лечението?

Междувременно учените са на мнение, че целта на лечението е отстраняването на жлъчния мехур, като заболял орган, който може да стане въможен източник на редица усложнения. Отстраняването само на камъните от жлъчния мехур, вече не се практикува от 100 години. Опитът показа, че е само въпрос на време камъните да се образуват отново в неотстранения орган. И тук, разбира се, възниква въпросът:” От какво трябва да се лишавам, ако трябва да заживея без жлъчен мехур?” Отговорът е много обикновен – от нищо! Жлъчнят канал поема без сътресения функцията на жлъчния мехур. Често функцията на жлъчния мехур е била и преди оперативното отсраняване вече променена.

Съществува ли алтернатива на оперативното лечение?

По принцип да! Поради недостатъците на неоперативните методи, както и усъвършенстването на оперативните методи до минимално инвазивни хирургични техники, алтернативaта на операциите има само второстепенно значение. През 90-те години засилено се проучваше областта на рушенето и разтварянето на жлъчните камъни. Лечение чрез разтваряне на жлъчни камъни е възможно само при чисто холестериновите камъни, при които все още не са се образували калцификати. Запазената функция на жлъчния мехур е още едно условие за лечението. Продължителността на лечението е около 2 години. През това време пациентът трябва да приема всеки ден медикамента. Редицата нежелани лекарствени реакции от медикамента трябва да се вземат под внимание. Лечението е много скъпо и с определено ниска ефективност. Друг съществен недостатък е образуването на камъни след приключване на лечението. Статистиката сочи, че 5 години след успешното завършване на лечението, при половината от пациентите, камъните се появяват отново.

Дълго време интензивно са се проучвали лечебни техники за разтрошаване на камъни с ударни ултразвукови вълни. Метод, който вече успешно се е наложил за лечение на жлъчни камъни и за камъни в бъбреците.
Проблемът при разбиването на жлъчните камъни с ултразвук се състои в образуването при разтрошаването им на дребни отломки (песъчинки). Тези песъчинки не се отвеждат така безпроблемно извън тялото, както това става с бъбречните или камъните в пикочоотводната система, и сами по себе си могат да предизвикат остри усложнения. Тяхното лечение е най-често хирургично - с много по-висок оперативен риск отколкото при неусложнена жлъчнокаменна болест. Освен това, описаните по-горе недостатъци при лечение чрез разтваряне на камъните и в този случай също са валидни.

Операцията

Немският хирург Carl Langenbuch направи първата планова холецистектомия (хирургично отстраняване на жлъчния мехур) през 1882 година. Този метод остава повече от 100 години метода на избор при лечение на жлъчнокаменна болест. От тогава, с натрупаните познания и опит, поведението е качествено променено. Ние сега сме в състояние с помощта на ултразвуково сканиране бързо, ефективно и без нкакво натоварване за пациента да диагностицираме камъните в жлъчката. С лапароскопския метод имаме възможност да предложим удобна за пациента операция, когато дори коремния разрез, в конвенционалния смисъл, вече не е необходим. Времето за възстановяване е съкратено до няколко дни. Докато в миналото пациентът, след жлъчна операция, престояваше до 3 седмици в болницата, днес той остава в болница само най-много 1 до 4 дни. Честотата на усложненията е сведена до мимнимум.

Прогнозата

Усеща се една тенденция през последните години. Чрез усъвършенстването на диагностиката и терапията „психологическият праг” при започване на лечението на жлъчно-каменната болест е преминат. Благодарение на това лечението започва в ранен стадий на заболяването. Така все по-малко пациенти в късния рисков стадий на тежки усложнения на жлъчното си страдание се обръщат към лекаря за помощ.