Едно от най-големите проучвания, изследващо ефикасността и безопасността на холестерол - понижаващите препарати при пациенти с HIV, сочи, че статините и фибратите са по-слабо ефективни при тази група пациенти.

Дислипидемията, особено хипертриглицеридемията се поддава по-трудно на лечение при HIV-позитивните пациенти отколкото при общата популация. Авторите на проучването подчертават, че разликата в ефективността не голяма, особено при LDL-холестероловите нива. Тази разлика често може да бъде компенсирана чрез нагаждане на дозите на липидопонижаващите препарати или сменянето на HAART (високоактивна антиретровирусна терапия) режима.

Повишеният холестерол и свързаните с него коронарни инциденти са добре известни странични ефекти на HIV медикаментите, най-вече на протеазните инхибитори и нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза. Дислипидемията може би има и друга генеза, свързана с метаболитни фактори, дори със самия вирус. Така, въпросът дали липидопонижаващите медикаменти оказват същите ползи при HIV-инфектираните както при неинфектираните индивиди остава отворен.

Д-р Silverberg и колеги (Kaiser Permanente) сравнили LDL и триглицеридните нива на 829 HIV-инфектирани пациенти с тези на 6941 пациенти без HIV в рамките на 12-месечен период. Било установено, че статиновата терапия при HIV пациентите води до по-малка редукция на LDL холестерола, но разликите били малки. Разликите в редукцията на триглицеридите обаче била значителна - 15%.

При пациентите, лекуващи се с комбинации, включващи ненуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза вместо с протеазен инхибитор, и приемащи gemfibrozil като липидопонижаващ агент, се наблюдавали сходни на общото население редукции на триглицеридите. Авторите отбелязват, че статините на пръв избор при пациентите с HIV трябва да бъдат pravastatin и atorvastatin, тъй като бе установено, че lovastatin и simvastatin имат нежелани лекарствени взаимодействия с протеазните инхибитори.

www.doctorbg.com