Теоретичният потенциал на високоактивната антиретровирусна терапия (HAART) в контрола на репликацията на дивия тип HIV вирус е достигнат, съобщиха американски лекари на 16-та Конференция по ретровируси и опортюнистични инфекции в Монреал, Канада.

Според д-р Сицилиано и колеги (Johns Hopkins University School of Medicine), фокусирайки се върху вирусната репликация и компартментните резервоари на инфекцията в тялото, само 1 на 1 000 000 неактивни CD4 клетки съдържат в генетичната си информация латентен HIV.

Главният проблем е, че тези клетки персистират при пациентите на HAART през целия живот. Концентрацията им в кръвта е около 1 вирус на микролитър - стойност, която е под границите на детекция на повечето комерсиално достъпни тестове в клиничната практика.

Персистирането на виремия без наличието на резистентност подкрепя концепцията, че тези ниски вирусни нива идват от латентни резервоари. Това означава, че даден пациент може да има виремия без вирусна еволюция.

В една втора от изследваните пациенти остатъчната виремия била доминирана от малък брой вирусни клонове. Интересното е, че тези клонове не били открити в неактивираните CD4 клетки, което означава, че източникът на виремия е друг.

Авторите смятат, че се касае за инфекция на прогениторна клетка от макрофагеалната линия. Тази клетка се дели и така вирусният геном се копира многократно без грешка в дъщерните клетки. Последните продуцират идентичен вирус с нормална продължителност на съществуване.

При повечето пациенти на HAART не се наблюдава еволюция, латентният резервоар не се обновява чрез репликация - той е изключително стабилен.

Интензифицирането на терапията не би имал ефект върху остатъчната виремия. Това означава, че теоретичният лимит на HAART e достигнат. Виремията никога няма да бъде понижена повече, тъй като тя вече не е следствие на извършваща се репликация, а по-скоро на освобождаването на вирус от клетки, инфектирани преди стартирането на терапия.

Д-р Сицилиано обобщава, че наличните медикаменти, приемани както трябва, напълно спират репликацията на вируса, като се оказва, че най-силен инхибиторен ефект имат протеазните инхибитори, следвани от ненуклеозидните инхибитори на обратната транскрипаза, интегразните инхибитори и нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза.

Първата стъпка - спирането на репликацията, е постигната. Сега е необходимо изграждане на стратегия за напълна ерадикация. За целта трябва да бъдат открити стабилните резервоари на вируса (които са поне 2) и да се открие начин да бъдат елиминирани.

www.doctorbg.com