Инициирането на високоактивна антиретровирусна терапия (HAART) по време на първичната HIV инфекция и спирането й по-късно променя естествения ход на заболяването в положителна насока, сочат резултатите на холандско проучване, представено на 16-та Конференция по ретровируси и опортюнистични инфекции в Монреал, Канада.

Проучването включвало 102 пациенти, които били проследени в продължение на 5 годишен период от март 2003 до февруари 2008 г. Пациентите имали негативен или междинен Western blot, но положителни HIV RNA проби или положителен блот анализ, но негативен скринингов тест в рамките на предходните 180 дни. Участниците били рандомизирани на HAART в продължение на 6 до 15 месеца (55) или непровеждане на лечение (47).

23 от 47-те пациенти, незапочнали първоначална терапия, все пак стартирали терапия на по-късен етап поради прогресия на заболяването. 10 пациенти, инициирали и по-късно прекратили ранна HAART, рестартирали терапия отново. Пациентите в нетретираната група стартирали терапия след среден период от 126 седмици, докато групата, подложена на ранна терапия, рестартирали терапия след среден период от 181 седмици.

Така ранното лечение довело до удължаване на периода без необходимост от терапия с над година. Авторите отбелязват, че средният проследителен период на пациентите е само 4 години и е твърде къс, за да бъдат идентифицирани дългосрочните непрогресори. Все пак при 5 пациента (~10%) се наблюдавал много силен вирусологичен контрол след иницииране на ранна терапия и спирането й. Много е вероятно тези пациенти да се окажат непрогресори. Някои от тях имат вирусни нива под границата на детекция в продължение на години.

Оказва се, че терапевтичната интервенция, проведена максимално близко до момента на инфекция, може би има решаващо влияние върху базовите вирусни нива (viral set point - вирусните нива при повечето пациенти се стабилизират в определени граници след първоначалната HIV инфекция) и прогресията на заболяването. За жалост, настоящите данни са твърде недостатъчни, за да бъде потвърдена или отхвърлена тази хипотеза.

Настоящото проучване се подкрепя от друго проучване с маймуни макаци, представено на конференцията. Животните били третирани с пре-експозиционна профилактика с emtricitabine/tenofovir disoproxil fumarate (Truvada, Gilead Sc.), след което били експозирани на сходен с HIV вирус. При по-голяма част от животните се наблюдавала пълна протекция, а при все пак инфектираните първоначалната виремия била ниска - значително по-ниска от острата виремия при нетретираните с Truvada маймуни.

Според д-р John Mellors, председател на конференцията, данните относно първичната HIV инфекция са интересни и могат да бъдат полезни при взимането на решение дали подобен пациент да бъде лекуван. Все пак, имайки предвид трудността в идентифицирането на първичната HIV инфекция, несигурността в продължителността на интервенцията и все повечето данни, сочещи в полза на ранната и непрекъсната терапия при по-високи CD4-стойности, стратегията за ранна и по-късно прекъсната терапия едва ли би имала сериозна роля в лечението на HIV-инфекцията, обобщава д-р Mellors.

www.doctorbg.com