Високите дози candesartan са ефективни при лечение на персистираща протеинурия, неподдаваща се на лечение с най-високата препоръчителна доза, сочи проучване. Авторите му предупреждават, че е от изключително значение да се проследяват редовно серумните нива на калия.

Високостепенната протеинурия е предиктор за влошаване на реналната функция. Интервенции, намаляващи протеинурията, биха могли да забавят развитието на тежко бъбречно увреждане, обясняват лекарите, провели проучването. Неговата цел била да се установи дали супрамаксималните дози candesartan могат да намалят персистиращата протеинурия.

Проучването включвало 269 пациенти с персистираща протеинурия (над 1г/ден) независимо от проведеното 7-седмично лечение с най-високите позволени дози candesartan (16мг/ден). Средният серумен креатинин бил 130 мкмол/л (1.47 мг/дл), а средната екскреция на белтък с урината - 2.66 г/ден. 53.9% от пациентите имали диабетна нефропатия. Участниците били рандомизирани на candesartan 16, 64, or 128 mg/ден в продължение на 30 седмици.

При пациентите, рандомизирани на най-високата доза candesartan, се наблюдавало с 33.05% по-голямо снижение на протеинурията в сравнение с групата, рандомизирана на 16 г/ден. При трите групи се наблюдавало сходно намаляване на кръвното налягане. 11 пациенти прекратили участието си предсрочно поради повишен калий над 5.5 mEq/l. Не били наблюдавани дозозависимо увеличение на нежеланите реакции.

Авторите обобщават, че персистиращата след лечение с максимална доза candesartan протеинурия, би могла да се повлияе чрез повишаване на дозата на candesartan, но със строго мониториране на серумния калий.

www.doctorbg.com