Паралелно със своята основна цел - постигането на равнопоставеност и зачитане достойнството на ХИВ-серопозитивните от страна на обществото, Фондация “Надежда срещу СПИН” има и дейности, насочени към съдействие за намаляване разпространението на ХИВ в обществото.

През 2007г. например, именно тази неправителствена организация, осъществи най-мащабната инициатива, провеждана досега в страната по отношение информиране на служителите на МВР и затворите за рисковете от кръвнопреносими инфекции и начините за предпазване.

Наскоро завърши първият етап от друга нейна инициатива, целяща намаляване на стигмата и дискриминацията към ХИВ-серопозитивните чрез информиране на обществото и медицинската общественост за промените в ХИВ-инфекцията, дължащи се на ВААРТ (високоактивна антиретровирусна терапия) и какво означават тези промени за тях.

Фондацията, в екипа на която има и лекари, мотивира, посещаващите я хора, живеещи с ХИВ/СПИН (ХЖХС) да съобщават за инфекцията си на медицинските специалисти, при оказване на медицинска помощ, въпреки, че няма такова законово изискване и въпреки съществения риск за отказ за здравно обслужване, обидно отношение към тях и нарушаване на тайната им.

Няколко по-фрапантни случая на отказ за лечение в последните няколко месеца, един от които завършил фатално, както и случаи на медици, обърнали се към фондацията поради опасения, че може да са се заразили с ХИВ, ни дава повод да зададем въпроса: “Знаят ли българските медици какво да правят при експозиция на кръв и телесни течности?”. Разговорите с тези и други медицински лица показаха шокиращо непознаване на нормативните документи на МЗ по отношение на предпазването и постекспозиционната профилактика на медицинския персонал (Служебен бюлетин №9, май 2005г.) .

Нещо повече, явно и ръководствата на много здравни заведения не познават тези документи и нямат представа за задълженията си към медицинския персонал, произтичащи от тези документи. Правим извода си от това, че обърналите се към нас лица отговориха с “НЕ” на всички зададени им въпроси:

(1) Знаете ли, че при всяка експозиция на кръв и телесни течности по време на работа, трябва да уведомите член на Ръководството на Вашето здравно заведение и кой е този човек?

(2) Знаете ли, че трябва да се изследвате за ХИВ/вирусни хепатити веднага след експозицията и в определен срок след това?

(3) Знаете ли, че всяка рискова експозиция трябва да се документира писмено и от кого?

(4) Знаете ли, че имате право на безплатна ПЕП (постекспозиционна профилактика) за ХИВ с антиретровирусни препарати и специфичен имуноглобулин и ваксина за хепатит В и колко време след експозицията трябва да я извършите, за да е ефективна, както и кого да търсите ?

Още на няколко въпроса, касаещи теоретическите и практическите знания на медиците, отговорът беше “НЕ”.

Между другото, въпросните методични указания на МЗ, утвърдени със заповеди на Министъра на здравеопазването, т.е. имащи повече от препоръчителен характер, не са достатъчно ясни и категорични относно времето на първото и следващите лабораторни изследвания на медицинското лице след експозицията.

Твърде много “ако” има по отношение на евентуалния източник на ХИВ инфекция – ако е известен серопозитивен, ако е съгласен да бъде изследван и ако не е известен и отново, ако е негативен и няма клиника на остра ХИВ инфекция и т.н. Явно МЗ е ползвало при разработката на този документ уважавани международни източници, но за страна като България с все още неголяма разпространеност на ХИВ и при стотици хиляди профилактични изследвания за ХИВ, нищо не оправдава един по-категоричен подход, а именно:
Първо изследване – колкото е възможно по-скоро след експозицията (това е и препоръката на СЗО). Отрицателният резултат е от огромно значение, защото при положителен следващ резултат вероятността от признаването на професионален характер на инфекцията е много голяма. Следващите изследвания трябва да са 30 дни и 90 дни след експозицията.

Политиката на здравните заведения за предпазване от ХИВ и други кръвнопредавани инфекции трябва да е разпоредена по отношение на дейностите по обучение, контрол и документация, а не да е пожелателна.
Всичко това е дълг на МЗ към здравните служители на България и без специално отношение към тях, без да се почувстват те обгрижени и защитени от държавата, не е възможна промяна в отношението им към хората, живеещи с ХИВ/СПИН.

www.doctorbg.com