Терапията с оралния антитромбоцитен агент cilostazol намалява рестенозата и необходимостта от повторна реваскуларизация след ендоваскуларна терапия по повод заболяване на феморопоплитеалната артерия при пациенти с интермитентно накуцване.

Това сочат резултатите на рандомизирано проучване, проведено в Япония. Редица проучвания сочат, че cilostazol подобрява изминатата дистанция при пациенти с интермитентно клаудикацио и намалява рестенозата при пациенти с коронарна болест на сърцето. Ефективността на препарата след ендоваскуларна терапия по повод заболяване на феморопоплитеалната артерия досега не е била изследвана.

Японските лекари рандомизирали 80 пациенти с интермитентно накуцване следствие от феморопоплитеална лезия на 2-годишен курс аспирин с или без cilostazol. При 16 пациенти от cilostazol рамото и 20 пациенти от контролната група било извършено стентитране.

Две години след ендоваскуларната терапия честотата на рестеноза била значително по-ниска при cilostazol групата - 43.6% срещу 70.3% при контролните участници. Не били докладвани сериозни кръвоизливи и при двете групи по време на проследяването.

Базирайки се на тези резултати, авторите на проучването обобщават, че cilostazol намалява честотата на рестеноза и повторната реваскуларизация след ендоваскуларна терапия по повод феморопоплитеално заболяване.

www.doctorbg.com