Мета-анализ на 18 проучвания с антидепресанти сочи, че тези медикаменти са ефективни при намаляването на болковите симптоми при пациенти с фибромиалгичен синдром. Употребата на антидепресанти е свързана и с подобряване на съня, депресията и здраве-свързаното качество на живот. Според анализа ефектът на различните класове антидепресанти е различно изразен.
Най-общо била наблюдавана ясна тенденция за намаляване на болката при фибромиалгия след употреба на антидепресанти. Най-малък ефект се наблюдавал при селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и при инхибиторите на норадреналин/серотонин риъптейка. Среден ефект бил наблюдаван при употребата на инхибитори моноаминоксидазата (MAOI), а най-голям ефект - при три- и тетрацикличните антидепресанти (TCA). Проучването е публикувано в
Journal of the American Medical Association.
Фибромиалгията, за която се смята, че засяга между 9.5% и 5.8% от населението в Северна Америка и Европа, се характеризира с широкоразпространена болка и чувствителност, умора и неефективен сън. Антидепресантите са най-изследваните препарати за лечение на фибромиалгичния синдром. Някои антидепресанти (TCA и SNRI) имат аналгетичен ефект, който е независим от ефекта им върху депресията. Т.е употребата на на тези препарати е свързана с намаляване на болката при недепресивни пациенти.
В настоящия мета-анализ германски лекари анализирали 18 проучвания, включващи 1426 пациенти, повечето от които - жени, на средна възраст 47 години. Пациентите нямали сериозни соматични или ментални нарушения.
Било установено, че amitriptyline има голям ефект върху намаляването на болката, умората и нарушенията на съня, малък ефект върху здраве-свързаното качество на живот (HRQOL) и незначителен такъв върху настроението. SSRI препаратите fluoxetine и paroxetin имали малък ефект върху болката и HRQOL и нулев ефект върху умората и съня.
SNRI duloxetine и milnacipran били свързани с слабо понижаване на болката и нарушенията на съня, като duloxetin имал и слабо изразен положителен ефект върху HRQOL, но без повлияване на умората.
Инхибиторите на моноаминоксидазата moclobemide и pirlindole били свързани със слаб положителен ефект върху болката. За moclobemide не било установено влияние върху качеството на съня и умората, а за pirlindole - никакво влияние върху депресията.
Докладваните странични ефекти били сходни между пациентите, лекувани с антидепресанти, и тези, третирани с плацебо (75.5% срещу 62.5%). При пациенти с фибромиалгия, болка и нарушения на съня, краткосрочната терапия с антидепресантите amitriptyline и duloxetine би могла да бъде опция на избор, но след отчитане на потенциалните странични ефекти. Тогава като алтернатива биха могли да се приложат психотерапия или балнеолечение.
www.doctorbg.com