При жени с ранен рак на ендометриума, пелвисната лимфаденектомия и външнолъчовата радиотерапия не са свързани с по-добра преживяемост и не трябва да се използват в рутинната практика, сочат две проучвания, публикувани в The Lancet.

Хистеректомията и билатералната салпинго-оофоектомия (БСО) са стандартната хирургична практика при ендометриален рак в стадий 1. Системната пелвисна лимфаденектомия се използва с цел установяване наличието на извънматочно заболяване и като терапевтична процедура. Ефективността на лимфаденектомията в терапевтичен контекст бе неясна.

В първото проучване били включени 1408 жени с хистологично доказан ендометриален карцином. Пациентите били рандомизирани на стандартна оперативна намеса (хистеректомия, ПСО, перитонеална промивка и палпатация на парааортните възли) или стандартна намеса + пелвисна лимфаденектомия.

Резултатите не показали данни за каквато и да е полза в контекста на общата преживяемост и преживяемостта без рецидиви при жените, подложени на лимфаденектомия. Певлисната лимфаденектомия не може да бъде препоръчана като рутинна процедура с терапевтична цел, освен в клинични проучвания, обобщават авторите на това проучване.

Вторият доклад всъщност е систематичен обзор и мета-анализ на резултатите от две проучвания, изследващи адювантната екстракорпорална лъчетерапия при лечението на ендометриален рак.

Резултатите показали, че външната лъчетерапия не трябва да се използва рутинно, тъй като ползите от нея (в превенцията на изолирани локални рецидиви) са малко, а токсичността - голяма.

www.doctorbg.com