Лекари, изследвали здрави индивиди в продължение на 20 години, докладват за интересна връзка. Оказало се, че участниците с най-висока сърдечна честота имали два пъти по-висок риск от затлъстяване и пет пъти по-висок риск от развитие на диабет. Авторите смятат, че симпатиковата нервна система играе роля в патогенезата на двете състояния.

Воденото японски лекари проучване включвало 620 участници, след като били изключени пациентите с предсърдно мъждене и приемащите антихипертензивни медикаменти. Участниците били проследени от 1979 г. до 1999 г. Било установено, че сърдечната честота над 80 удара в минута през 1979 г. е значителен предиктор за затлъстяване, инсулинова резистентност и диабет две десетилетия по-късно, дори и след отчитане на пол, възраст и други фактори.

Затлъстяване - OR 2.34
Диабет - OR 5.39
Инсулинова резистентност - OR 2.20

Резултатите показват ролята на симпатиковата нервна система и три хипотетични механизми, предиспозиращи пациентите с висока сърдечна честота към диабет: стимулация на бета-адренергичните рецептори, която от своя страна може да предизвика остра инсулинова резистентност; хронична бета-адренергична стимулация, която повишава броя на инсулин-резистентните бързовлакнести мускули; или вазоконстрикция и намален скелетномускулен кръвоток, водещ до нарушено глюкозно усвояване от мускула.

Авторите предупреждават, че все още е рано да се препоръчват каквито и да е профилактични стратегии. Предписването на бета-блокери не би било удачно, тъй като самите те повишават риска от диабет. Други агенти биха били приложими - например дългодействащите калциеви антагонисти (cilnidipine и azelnidipine). Сърдечната честота на пациентите може да бъде намалена с 2-3 удара/мин чрез потискане на симпатиковата стимулация (N-тип) и блокирането на N-тип натриевите канали.

www.doctorbg.com