Агоналното дишане по време на сърдечен арест е свързано с пет пъти по-голям успех на ресусцитационните мероприятия. Именно този първоначален период на дистрес дишане, който има продължителност само няколко минути, дава най-голям шанс на болния да оживее при адекватни реанимационни действия.

Агоналното дишане е чест феномен. То се проявило при около 1/3 от 1200 случаи на извънболничен сърдечен арест, документирани през последните 3 години в щата Аризона. Характеризира се с хъркане, стонове и други шумове; то е шумно и тежко. Характерно е за първите минути след колапса на пациента.

Анализ сочи, че пациентите с агонално дишане имат три пъти по-добра преживяемост и 5 пъти ако се приложи веднага кардиопулмонална ресусцитация, в сравнение с пациентите без дишане.

Агоналното дишане често заблуждава околните хора, дори и здравните работници, че пациентът всъщност има сърдечна дейност, тъй като диша, и за това често не се започва навременна ресусцитация. Този вид дишане е знак за слабо, но клинично значимо и адекватно церебрално оросяване и добър признак при колапса на пациента или след започване на ресусцитация. Агоналното дишане е знак, че реанимационните мероприятия дават резултат и че трябва да бъдат продължени. Често при появата на това дишане ресусцитацията се прекратява, което може да бъде фатално за пациента.

www.doctorbg.com