При мъже, претърпели радикална простатектомия, лъчетерапия и други видове терапия, довели до развитие на незадръжка на урината, поставянето на изкуствен уринарен сфинктер и свързано със значително подобряване на качеството на живот, докладват лекари от Сан Франциско.

Американските лекари имплантирали изкуствен уринарен сфинктер на 30 мъже с уринарна инконтиненция, 26 от които били третирани по повод рак на простатата. От тези 26 пациенти, на 18 от тях сфинктерът бил поставен чрез стандартен подход, а на останалите 8 - чрез транскорпорален подход.

Авторите отбелязват, че подобни устройства се използват от 1972 г; по-новият транскорпорален подход бе създаден с цел поставяне на сфинктер при пациенти с уретрална атрофия или предишна ерозия от уретралния маншет.

След 2-годишно проследяване било установено, че транскорпоралното поставяне е ефективен спасителен подход при високорискови пациенти след проведена аденокарциномна терапия.

Пациентите управляват сфинктера самостоятелно. Около уретрата се поставя маншет, който е свързан с помпичка, разположена в скротума на пациента. Помпичката се използва за разхлабване на маншета, изпразване на пикочния мехур и последващо надуване на маншета.

Стандартното поставяне на изкуствен сфинктер е свързано със удовлетворение при 69% от пациентите, докато транскорпоралното - при 81%. Съществува и риск от инфекция, както е с всяко чуждо тяло. Наличието на инфекция обикновено налага махане на изкуствения сфинктер, който след излекуването на инфекцията може да се постави на ново. Едно от възможните усложнения е ерозия на уретрата, която е сравнително рядка.

www.doctorbg.com