Резултатите от проучването DCCT (Diabetes Control and Complications Trial) сочат, че дългосрочната стабилност на глюкозния контрол е важен фактор в намаляването на риска от микроваскуларни усложнения на първи тип диабет.

Лекари от Великобритания изследвали 1441 пациенти с диабет тип 1 в продължение на 9 години. Нивата на гликиран хемоглобин (A1c) били измерени четири пъти, като били изчислени средните А1c нива и стандартното отклонение на A1c след стабилизацията на гликемията. След това тези стойности били сравнени с риска от развитие и прогресия на ретинопатия и нефропатия.

Било установено, че вариабилността на A1c е свързана с повишен риск от очни и бъбречни усложнения - съотв. 2.26 пъти и 1.80 пъти за всеки % повишение в A1c вариабилността.

Авторите на проучването подчертават, че дългосрочната стабилност, а не само средният глюкозен контрол, е от значение за риска от усложнения. Оказва се също, че А1с вариабилността е по-честа при конвенционално лекуваните пациенти отколкото при пациентите, третирани агресивно. Резултатите дават още една причина целта на диабетната терапия да бъде не само добър, но стабилен и добър гликемичен контрол.

Глюкозният контрол от своя страна е само част от цялата картина. Много е важно да се следят артериалното налягане и липидните нива. Така значително може да се намалят микро и маквоваскуларните усложнения на диабета.



Вижте още:

Консенсус относно целевите нива на хемоглобин A1c при пациенти с диабет тип 2.

HbA1c - рисков фактор при пациентите със симптоматична сърдечна недостатъчност

www.doctorbg.com