Предишната употреба на хинолони и бета-лактами е важен предиктор за MRSA 03 ноември 2008
При пациентите със сериозни
Staphylococcus aureus инфекции, предишната употреба на хинолони или бета-лактами е свързана с повишен риск от метицилинова резистентност, сочи ново проучване.
В проучването употребата на бета-лактами или флуорохинолони в рамките 3 месеца преди хоспитализацията била свързана с повишен риск от MRSA съотв. 6.30 и 4.45 пъти. Уникалното на това проучване е, че са изследвани предикторите за метицилинова резистентност при сериозни/тежки инфекции със
Staphylococcus aureus.
Проучването включвало 193 пациенти, които били хоспитализирани със сериозна
Staphylococcus aureus инфекция - усложнена пневмония, некротизиращ фасциит, сепсис и синдром на Waterhouse-Friderichsen.
76 пациенти (40%) били инфектирани с MRSA, а 117 (60%) - с чувствителни на метицилин щамове на
S. aureus. Тежестта на заболяването била сходна и при двете групи. В допълнение към по-горе изложените предиктори, средното артериално налягане и по-ниският серумен натрий също били свързани с MRSA инфекция: всяко покачване на налягането с 5 mm Hg било свързано с повишен риск от метицилинова резистентност с 7%, докато всяко понижение на серумния натрий с 5-mEq/l било свързано с 22% повишение на този риск.
От това проучване могат да се направят два важни извода. Първият е, че антибиотиците трябва да бъдат внимателно и разумно използвани в доболничната помощ. Второ, при пациентите със сериозна инфекция, която би могла да се дължи на MRSA, трябва да се търси скорошна антибиотична употреба и да се обърне внимание на някои лабораторни фактори.
www.doctorbg.com