Teriparatide предотвратява косната загуба и повишава костната минерална плътност в дългосрочен пан при пациенти, приемащи глюкокортикоиди, като преднизолон. Подобренията в костните показатели с по-големи в сравнение с тези на alendronate, твърди ново проучване. Във второ проучване denosumab довел до повишаване на костната маса при жени в постменопаузна възраст.

Двете проучвания бяха представени на Годишната среща на Американската ревматологична асоциация.

В първото проучване били сравнени ефектите на teriparatide (Forteo) и alendronate (Fosamax) при пациенти, приемащи гюкокортикоиди. Това е първото проучване, при което терапията с teriparatide продължила цели 36 месеца. 214 пациенти били рандомизирани на teriparatide 20 μg или alendronate 10 mg.

И при двете групи било докладвано повишени на костната маса. То било по-силни изразено при teriparatide групата: 11% срещу 5.3% в лумбалния гръбнак и 6.3% срещу 3.4% на шийката не бедрената кост - двете най-чести области на фрактури при пациентите, приемащи глюкокортикоиди. Вертебралните фрактури били значително по-редки при пациентите, приемащи teriparatide - 1.7% срещу 7.7%.

Броят на невертебралните фрактури бил сходен и при двете групи. Двата медикамента били добре толерирани. При един пациент се наблюдавала симптоматична хиперкалциемия - в teriparatide групата.

Teriparatide стимулира остеобластната активност и инхибира остеобластната апоптоза. Неговата употреба е показана при остеопороза, причинена от употреба на глюкокортикостероиди.

Във второто проучване били сравнени ефектите на denosumab и alendronate върху костната маса на жени в постменопаузна възраст. Denosumab е хуманизирано моноклонално антитяло срещу RANKL - лиганд, който е изключително важен за оцеляването на остеокластите.

Били включени 1189 жени в постменопаузна възраст с ниска костна маса. Те били рандомизирани на 60-mg инжекции с denosumab на всеки 6 месеца и плацебо на всяка седмица или инжекции плацебо на всеки 6 месеца + ежеседмично 70-мг доза alendronate. Средният Т-score на участниците бил -2.6.

По-голям брой пациенти от denosumab групата постигнали повишение на костната маса с 3% или повече в сравнение с alendronate групата: 62% срещу 39% в бедрената област и 77% срещу 65% в лумбалната област. Denosumab довел до по-големи покачвания на костната минерална плътност в 5 скелетни области: бедрена кост, лумбален гръбнак, бедрена шийка, трохантер и дистална трета на радиуса.

Denosumab бил свързан с намаляване на маркерите за костна деструкция: серумен тип 1 С-телопептид и проколаген тип 1 N-пропептид, като ефектът персистирал дори и на 12-я месец. Страничните ефекти били сходни и при двете групи.

www.doctorbg.com