Високите дози vancomycin, прилагани с цел придържане към ревизираните препоръки за минимални концентрации на медикамента, са свързани с повишен риск от нефротоксичност, сочи проучване, представено на 45-та Годишна среща на Американското дружество по инфекциозни болести.

Проучването е следствие на промените в препоръките за лечение на инфекции с ванкомицин. В промененото ръководство се препоръчва достигане на минимална концентрации между 15 и 20 мг/л, тъй като ванкомицин има слабо проникване в тъканите, особено в белия дроб.

Авторите на проучването използвали linezolid като контролен медикамент, тъй като за последния не е известно да предизвиква нефротоксичност. Участниците в проучването били на възраст над 18 години; те били третирани с ванкомицин и линезолид в продължение на поне 48 часа по повод заподозряна или доказана Грам-положителна инфекция. Базовите стойности на креатинина на пациентите били под 2 мг/дл.

Анализът включвал 45 случайно избрани линезолид и 246 ванкомицин пациенти. Последните били разделени в две групи - третирани с <4 г/ден и третирани с 4 или >4 г/ден. Нефротоксичност била докладвана съответно при 6.7%, 10.9% и 34.6% от пациентите. Честотата на нефротоксичност била сходна между трите групи през първите 5 дни, като след това се наблюдавало разминаване, като рискът нараствал с дозата и продължителността на терапията.

Едновременното приложение на аминогликозиди не било свързано нефротоксичност, но това не е много представително, тъй като броят на пациентите, третирани с такава комбинация бил малък.

Били установени следните фактори за развитие на нефротоксичност: повишена телесна маса (>101.4 кг, OR, 3.4), намален креатининов клирънс (<86.6 мл/мин, OR, 3.7), инициация на терапията в интензивно отделение (OR, 2.2), ванкомицин 4г ден или >4г/ден (OR, 4.4)

www.doctorbg.com