Американската гастроентерологична асоциация издаде консенсус за третирането на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ), публикуван в октомврийския брой на Gastroenterology.

Според дефиницията от Монреал, ГЕРБ се дефинира като състояние, развиващо се следствие на рефлукс от стомаха, който предизвиква различни симптоми и усложнения.

Специфични клас А препоръки (препоръки с доказан от клинични проучвания и опит позитивен клиничен ефект)

- при пациентите с езофагеални ГЕРБ симптоми се препоръчва лечение с антисекреторни медикаменти, които водят до подобряване и излекуване на езофагита и симптоматично облекчение. В този контекст инхибиторите на протонната помпа (ИПП) са по-ефективни от антагонистите на хистамин 2 рецепторите (H2-блокери), които от своя страна са по-ефективни от плацебо.

- терапията на езофагита с ИПП трябва да бъде в дългосрочен план, като дозата трябва да бъде третирана до най-ниската ефективна стойност на базата на симптоматичния контрол.

- ако се прецени, че хирургичната намеса и терапията с ИПП биха били еднакво ефективни при езофагеален ГЕРБ синдром, за по-безопасна се счита терапията с ИПП и затова тя трябва да бъде предпочетена като първоначално лечение.

- антирефлуксната хирургична намеса се препоръчва при пациенти с езофагеален ГЕРБ синдром, непонасящи антиацидната терапия, дори и ако фармакотерапията е ефективна.

- при пациенти със заподозрян рефлуксен гръден болков синдром се препоръчва емпиричен курс с ИПП два пъти дневно (след изключване на сърдечна причина)

Специфични клас В препоръки (на базата на клиничен опит, водещи до подобряване на клиничното състояние на пациента)

- пациентите с наднормено тегло и затлъстяване с езофагеален ГЕРБ синдром трябва да отслабнат

- при избрани пациенти с heartburn или регургитация в лежащо положение е ефективно повдигането на главата в леглото. Други ефективни промени в начина на живот включват: избягване на нощното хранене, избягване на определени храни и дейности.

- пациентите с езофагеален синдром и неадекватен отговор от ИПП терапията веднъж дневно, последната може да се модифицира до ИПП 2 пъти дневно.

- когато симптоматичният контрол е главната цел при пациенти със симптоматичен езофагеален синдром без езофагит, се препоръчва кратък или "при необходимост" курс антисекреторна терапия. ИПП са по-ефективни от H2-блокерите при терапия в краткосрочен план, а Н2-блокерите са по-ефективни от плацебо.

- при пациентите с езофагеален ГЕРБ синдром и дисфагия трябва да се извърши ендоскопия с последваща биопсия. Необходими са поне 5 проби с цел отхвърляне или потвърждаване на еозинофилен езофагит. Биопсии трябва да се вземат и от области със суспектна метаплазия или дисплазия. При отсъствието на абнормалности се препоръчва биопсия на мукозата.

- ендоскопия и биопсия на места със заподозряна метаплазия, дисплазия или малигнен процес се препоръчват и при пациенти с предполагаем езофагеален ГЕРБ синдром, неповлиял се от емпиричната терапия с ИПП два пъти дневно.

- антирефлуксната хирургия се препоръчва при пациенти с езофагеален ГЕРБ синдром и персистиращи симптоми, особено регургитация, въпреки приложената терапия с ИПП. Трябва да бъдат отчетени ползите и рисковете от евентуалната оперативна намеса, която може да доведе до появата на дисфагия, флатуленции, невъзможност за оригване и постоперативни чревни симптоми.

- при пациенти с езофагеален ГЕРБ синдром и суспектен екстраезофагеален ГЕРБ синдром (ларингит, астма) се препоръчва интензивна или поддържаща терапия с ИПП или H2-блокери

Специфични препоръки клас D (клиничните данни и проучвания не подкрепят тези процедури).

- метоклопрамид не трябва да се прилага като монотерапия или като част от комбинираната терапия при пациенти с езофагеален ГЕРБ или заподозрян екстраезофагеален ГЕРБ синдром.

- при липсата на съпътстващ езофагеален ГЕРБ синдром, пациентите с потенциални екстраезофагеални ГЕРБ синдроми (ларингит, астма) не трябва да бъдат третирани интензивно с ИПП или Н2-блокери

- при пациентите с ерозивна или неерозивна рефлуксна болест не се препоръчва проследяването на прогресията с рутинна ендоскопия.

- при пациенти с езофагеален синдром и предишен ерозивен езофагит поддържащата терапия с ИПП не трябва да е по-рядка от 1 път дневно.

- пациентите с езофагеален синдром с или без тъканно увреждане, чиито симптоми са добре контролирани с медикаментозна терапия, не трябва да бъдат подлагани на антирефлуксна хирургична интервенция

- при пациентите с метаплазия на Барет, антирефлуксната хирургична интервенция като антинеопластична мярка, не се препоръчва.

www.doctorbg.com