Американската ревматологична асоциация издаде препоръки за диагнозата и лечението на псориатичния артрит (ПсА). Новото ръководство е публикувано в Annals of the Rheumatic Disease.

Разнообразните прояви на болестта, заедно с различната тежест и протичане, представляват предизвикателство за лекуващия лекар. Терапевтичните решения трябва да се взимат, като се имат предвид изследванията на различните засегнати области, включително кожата и ноктите. Възпалението със своето негативно влияние може да доведе до тежко увреждане на функциите и качеството на живот на пациента.

Целта на новото ръководство е да се предоставят най-съвременните опции за лечение на различните клинични прояви на псориатичния артрит. Новите препоръки са базирани на литературни източници и експертни консенсуси.

Специфични препоръки за диагностициране на ПсА

- диагноза псориатичен артрит се поставя, ако пациентът отговаря на CASPAR (ClASsification criteria for Psoriatic ARthritis) критериите, които включват: възпалително мускулоскелетно заболяване с поне 3 от следните точки:
а) псориазис (2 точки, всички останали критерии носят 1 точка)
б) история за псориазис (освен ако има наличен псориазис в момента)
в) фамилна история за псориазис (освен ако има лична история за псориазис)
г) промени в ноктите, дактилит, юкста-артикуларно костно формиране на рентгенографията, негативен ревматоиден фактор

- възпалителното мускулоскелетно заболяване може да включва болка, засягаща ставите, гръбнака и/или ентезиума, съпъстваща се с зачервяване, затопляне и подуване, сутрешна скованост.
- диагнозата псориатичен артрит трябва да бъде потвърдена от дерматолог, а мускулосклететното заболяване - от ревматолог

Базови изследвания и тестове:

- изследване на периферните стави
- болка (по аналогова или категорийна скала, самодокладвана от пациента)
- самооценка на пациента за активността на болестта и функционалните способности
- здравносвързано качество на живот
- умора, измерена от пациента
- изследване на С-реактивен протеин, СУЕ
- рентгенография
- находки, предиктори за лоша прогноза - най-вече прогресиране на периферноставното заболяване и съпровождащо увреждане: полиартикуларно заболяване, повишена СУЕ, рефрактерност към провежданата фармакотерапия, наличие на увреждания - установени клинично или рентгенографски, функционална загуба, намалено качество на живот

Специфични препоръки за лечение на псориатичния артрит

- периферен артрит: нестероидни противовъзпалителни средства, вътреставни глюкокортикоидни инжекции, DMARDs (болестомодифициращи антиревматични средства), инхибитори на тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF-alpha).

- системните корткостероиди не се препоръчват за лечението на псориазис, тъй като могат да предизвикат постстероиден псориазис и други нежелани ефекти. Тяхната употреба е оправдана при специфични обстоятелства, като приемът им не трябва да е дългосрочен или хроничен

- златните соли, chloroquine и hydroxychloroquine не се препоръчват за лечението на псориатичен артрит

- въпреки че DMARDS теоретично могат да запазят интегритета и функцията на ставите, намалявайки или предпазвайки от увреждане, тези ефекти при ПсА не са докладвани при нито един от наличните агенти.

- фактори, върху които трябва да се базира изборът на DMARD: относителна ефикасност, леснота при приложение, цена за мониториране, цена на лекарството, време за постигане на задоволителни резултати, честота и тежест на страничните ефекти

- наличните към момента данни подкрепят прилагането на следните DMARDs като терапия от първа линия: sulfasalazine, leflunomide, methotrexate и cyclosporine.

- при инициране на DMARD терапия - консултация с ревматолог

- дефиниция за неуспех на DMARD терапията: неуспех на терапията с поне 1 DMARD (самостоятелно или в комбинация с друг препарат) в рамките на 1 курс (поне 3 месеца продължителност, поне 2 месеца - стандартна таргетна доза).

- дефиниция за DMARD нетолеранс или токсичност: спиране на лечението с медикамента поради нетолеранс или токсичност преди изминаването 2 месеца или след 2 месеца, когато поне 2 месеца терапията е била в терапевтични дози.

- няма категорични данни, поддържащи прилагането на комбинирана терапия. Все пак тя е наложителна при пациенти, неподдаващи се на лечението с 1 агент, или при поява на прогресия въпреки приложената терапия.

- терапията с инхибитор на TNF-alpha се препоръчва при пациенти, неотоговарящи на терапията с поне 1 стандартно DMARD, или при пациенти с лоша прогноза въпреки успешно повлияване от DMARD терапията.

www.doctorbg.com