В American Family Physician бе публикуван обзор на съвременните препоръки за лечение на пептична язва. Най-важните точки са: ерадикация на инфекцията с Helicobacter pylori, стартирането на антисекреторна терапия, за предпочитане с инхибитор на протонната помпа в продължение на 4 седмици. Пациентите с персистиращи симптоми трябва да бъдат подложени на ендоскопия.

Пептичната язва е често срещан проблем на гастроинтестиналния тракт, характеризиращ се с вторично увреждане на лигавицата следствие на отделянето на гастрин и стомашна киселина. Най-честата локализация е в стомаха и проксималния дуоденум; по-рядко язвата се локализира в долните части на хранопровода, дисталния дуоденум и йеюнума.

Главните фактори за развитие на пептична язва са инфекцията с Helicobacter pylori и употребата на нестероидни противовъзпалителни средства. Симптомите могат да включват: дискомфорт в епигастралната област, често съпроводен с болка, облекчаваща се от прием на антиацидни средства; нощна болка, будеща пациента, болка между две хранения, анорексия и загуба на тегло. Пациентите, приемащи нестероидни противовъзпалителни средства, трябва да прекъснат терапията си.

Ендоскопските изследвания са най-наложителни при по-възрастни пациенти, както и при пациенти с алармиращи симптоми, сочещи усложнение или малигнен процес. При младите пациенти без притеснителни симптоми се препоръчва "тествай-и-лекувай" стратегия, базираща се на H. pylori тестовете.

Въпреки че кървенето често изисква хирургична намеса, прилагането на инхибитори на протонната помпа и ендоскопската терапия могат да овладеят повечето случаи на хеморагия. Редки, но сериозни усложнения са перфорацията и обструкцията на изходния тракт на стомаха. Перитонитът е хирургично спешно състояние, криещо големи опасности от усложнение и смърт.

Специфични клинични препоръки:

1. Пациентите на възраст над 55 години с пептична язва и алармиращи симптоми или язва, неподдаваща се на терапия, трябва да бъдат подложени на горна ендоскопия

2. За улесняване на заздравяването и намаляване на риска от рецидивиране на стомашните и дуоденални язви, трябва да бъде ерадикиран H. pylori.

3. Инхибиторите на протонната помпя водят до потискане на киселинната секреция, заздравяване и облекчаване на симптомите, като тези ефекти са по-добре изразени от останалите антисекреторни терапии.

4. Пациентите с кървящи язви трябва да бъдат третирани с инхибитори на протонната помпя, с цел намаляване на необходимостта от хемотрансфузии, хирургична намеса и намаляване на болничния престой. Пациентите с кървящи язви и положително H. pylori тестове трябва да бъдат подложени на H. pylori ерадикация.

5. Пациентите с перфорирали язви трябва да претърпят ерадикация на H. pylori инфекцията. Успешната ерадикация намалява необходимостта от дългосрочен прием на антисекреторни препарати и допълнителни хирургични интервенции.

Ерадикационната терапия има продължителност обикновено между 10 и 14 дни, но за курсове, траещи от 1 до 7 дни, е доказано, че имат подобна ефикасност. Целта на терапията е честота на ерадикация поне 80% до 90%.

Подходящи режими:

1. Omeprazole 20 mg 2 пъти на ден или lansoprazole 30 mg 2 пъти на ден
2. Ranitidine bismuth citrate 400 mg 2 пъти дневно и tetracycline 500 mg 2 пъти дневно или amoxicillin 1 g 2 пъти дневно
3. Levofloxacin 500 mg дневно и amoxicillin 1 g 2 пъти дневно и pantoprazole 40 mg 2 пъти дневно
4. Bismuth subsalicylate 525 mg (2 таблетки) 4 пъти дневно и metronidazole 250 mg 4 пъти дневно и tetracycline 500 mg 4 пъти дневно и Н2-блокер в продължение на 28 дни или инхибитор на протонната помпа в продължение на 14 дни.

Н2-блокерите (ranitidine, famotidine и cimetidine) са свързани със 70%-80% заздравяване на дуоденалните язви след 4-седмична терапия и 87%-94% - след 8-седмична. Инхибиторите на протонната помпа трябва да се прилагат в продължение на 4 седмици при дуоденална язва и 8 седмици при стомашна язва, като са свързани с 80%-100% заздравяване. ИПП са: omeprazole, lansoprazole, rabeprazole, pantoprazole, esomeprazole.

Необходимостта от хирургична намеса е рядка. При дуоденална язва може да се извърши трункусна ваготомия, селективна ваготомия, високоселективна ваготомия или частична гастректомия. При стомашна язва са индикирани частична гастректомия с гастродуоденална или гастройеюнална анастомоза.

Ерадикацията на H. Pylori често е достатъчна при пациенти с малки дуоденални язви. За потвърждаване на заздравяването на стомашните язви и за изключването на малигнени процеси се препоръчва периодична езофагогастродуоденоскопия с биопсия. Поддържащата терапия с Н2-блокери или инхибитори на протонната помпя в повечето случаи е достатъчна за превенция на рецидивите при високорискови пациенти (с анамнеза за усложнения, чести рецидиви, язви, негативни за H. Pylori, рефрактерни гигантски язви, тежко фиброзирали язви), но не се препоръчва при пациенти с успешна H. Pylori ерадикация, които не приемат нестероидни противовъзпалителни средства в дългосрочен план.

Вижте още:

Лечение на инфекцията с Helicobacter pylori

www.doctorbg.com