Активността на човек преди преживения инсулт до голяма степен определя първоначалната тежест на инсулта и последващото възстановяване, сочат резултатите на пилотно проучване.

То включвало 265 пациенти на средна възраст 68 години с първи исхемичен инсулт, които били способни да се движат без помощ. Пациентите били интервюирани, като била използвана специална оценителна система, определяща нивото на физическата активност на човек през период от 7 дни.

След отчитането на различни фактори, като възраст, диабет и други заболявания, било установено, че при пациентите с по-голяма физическа активност, инсултът бил сравнително по-малко тежък. Клиничното състояние на 2-та година при тези пациенти било значително по-добро в сравнение с пациентите с ниско физическо натоварване.

Било установено, че дейности като градинарство и тежко домакинство също имат добър ефект при пациентите с инсулт. Това показва, че физическата активност може да се постигне чрез всекидневната рутинна дейност. Ползите от нея са мултифакторни и се опосредстват от различни биологични механизми, като един от тях най-вероятно е вазодилатацията.

www.doctorbg.com