В октомврийския брой на Pediatrics са публикувани терапевтични опции за лечение на атопичния дерматит у деца, като са изяснени разликите между топикалните кортикостероиди и топикалните инхибитори на калциневрина.
Атопичният дерматит е хронично заболяване, което изисква мултицентрово лечение в контекста на ограничените терапевтични възможности. Балансът между безопасността на медикаментите и тяхната ефективност е от изключителна важно при педиатричните пациенти.
Атопичният дерматит е най-честото кожно заболяване при млади деца, като са засегнат между 10% и 20% от децата под 10 години. Заболяването често повлиява негативно общото здраве и развитието на детето. Началото на симптомите е най-често около първата година, като до петата година се появяват симптомите при 85% от засегнатите деца.
Крайъгълен камък в лечението на атопичния дерматит си остават топикалните кортикостероиди поради техния широк спектър и силна антивъзпалителна, антипролиферативна, имуносупресивна и вазоконстриктивна активност. Един от техните главни механизми на действие е потискане на освобождаването на възпалителни цитокини. Все по-големият клиничен опит в известна степен успокоява притесненията относно дългосрочната безопасност на кортикостероидите при деца.
Първоначалният кортикостероидов режим може да включва по-силен препарат с цел индуцирането на ремисия, последван от агент с по-ниска активност. След това може да се прибегне до терапия "при нужда". Друга стратегия е третирането на засегнатите участъци със силен кортикостероид за кратък период от време, последвано от терапевтична почивка, през която се използват емолиенти. Трета стратегия е по-продължителната употреба с по-малко потентни кортикостероиди.
Относно честотата на дозиране, голям систематичен обзор сочи, че дозирането два пъти дневно на топикалните кортикостероиди не е по-ефективно от прилагането им веднъж дневно.
При някои пациенти, най-вече тези, податливи на чести обостряния или нуждаещи се от лечение на чувствителни кожни зони (около очите, врата, гениталната област), калциневринните инхибитори са ефективна терапевтична опция, предлагаща таргетна антивъзпалителна активност.
Понякога се налага употребата на системни противовъзпалителни средства: azathioprine, cyclosporine и mycophenolate. Фототерапията също има противовъзпалителен ефект.
Различните видове лечение се целят в различни прояви на атопичния дерматит. Емолиентите, овлажнителите и бариерните устройства успокояват сухотата, овлажняват сухата кожа и ускоряват заздравяването на язвите. Друг аспект на лечението на атопичния дерматит са инфекциите, които могат да се насложат. Това налага лечението с антиинфекциозни медикаменти. Друг подход за намаляването на инфекциите са т.нар почистващи бани, които намаляват микробното натоварване върху колонизираната или суперинфектирана кожа.
В избрани пациенти антихистамините могат да бъдат придружаваща терапия. На помощ идва техния седиращ ефект, който би улеснил съня на децата, като по този начин се намалява чесането и раздразването на кожата.
Третирането на атопичния дерматит не разчита само на фармакотерапията, а на многоаспектен подход. Клиницистите трябва да обяснят на родителите за хроничния и непредвидим курс на атопичния дерматит. Изостряния могат да се наблюдават въпреки оптималната терапия. Поради нарушената кожна бариера трябва да се обръща сериозно внимание на хигиената.
Тъй като атопичният дерматит е следствие на имунна дисфункция, пациентите трябва да избягват някои тригерни фактори - за да се избегнат алергичните реакции и възпалителните отговори. Такива фактори са химически и физически фактори, както и емоционалния стрес. Инфекциите със Staphylococcus aureus, вируси, гъби, прегряването и потенето също имат роля в обострянията на атопичния дерматит.
Трябва да се избягват хранителни алергени, съдържащи се в кравето мляко, яйцата, фъстъците, лешниците, кашуто, соята, рибата, мидите и всички храни, съдържащи изброените.
www.doctorbg.com
