През лятото на 1944 и 1945 год. са регистрирани над 200 случая на остро хеморагично фебрилно заболяване сред съветските войници, извършващи етническо прочистване сред кримските татари. Вирусът-причинител на заболяването е открит малко по-късно в кръвни проби от пациенти и от кърлежи от вида Hyalomma marginatum marginatum. Учените скоро отбелязват че аналогично заболяване се наблюдава и в Централноазиатските републики. През 1969 год. изследванията на замразени кръвни проби на фебрилно дете от Заир от 1956 год. показват наличието на същия вирус. Това откритие дава име на вируса-причинител на хеморагичното заболяване – вирус на Конго-Кримската хеморагична треска.

През 2001 год. има съобщения за 69 случая в Косово, 6 от които с фатален изход.

През 2003 год. се съобщава за 35 случая в Мавритания, 6 от които смъртни.
На 28 юли 2005 год. властите докладват за 41 случая на CCHF, един от които с летален изход, в турската провинция Йозгат. До август 2008 год. над 50 човека умират в различни райони на Турция от същото заболяване.
В България има изолирани случаи на CCHF, локализирани предимно в южната част на страната.

Причинител и разпространение
Конго – кримската хеморагична треска (CCHF – Crimean - Congo hemorrhagic fever) e широко разпространено вирусно заболяване, пренасяно от кърлежи, зооноза по домашните и диви животни, което може да засегне и хората. Вирусът-причинител е характерен за Източна и Западна Африка. Член е на семейство Bunyaviridae, род Nairovirus: вируси, съдържащи едноверижна РНК с отрицателна полярност и липопротеинова обвивка (фиг. 1). Клинична проява е рядка при бозайници, но понякога инфектира хора, като смъртността е 30%. Взривове на инфекцията обикновено се дължат на контакт със заразени животни или хора.


фиг. 1

Спорадични инфекции при хора са свързани обикновено с ухапване от кърлежи, принадлежащи към род Hyalomma (фиг. 2)

Локализирани огнища на заболяването се наблюдават при обработка или консумация на инфектирани продукти от селскостопански животни, главно преживни животни и щраусови птици. Вътреболнични инфекции са регистрирани в случаи на контакти с инфектирана кръв и телесни течности.


Заразоносителите се срещат в Азия, Източна Европа, Средния Изток, Централна Африка, Мадагаскар (фиг. 3).


фиг. 3

Основният природен резервоар на вируса-причинител са малки бозайници (европейски заек, средноафрикански таралежи, плъхове). Кърлежите пренасят вируса на домашните животни, а оттам може да се заразят и хора (при отглеждане или консумация) (фиг. 4). Овце, кози и едър рогат добитък развиват висок вирусен титър в кръвта, но в повечето случаи не развиват класическа разгърната клинична картина. Птиците са резистентни на тази инфекция с изключение на щраусите.


фиг. 4

Проявление (Клинична картина)
Типично след 1-3 дневен инкубационен период след ухапването на кърлежа или 5-6 дни след излагане на инфектирана кръв, тъкани или телесни течности се развиват симптоми, подобни на грипните (обща отпадналост, артралгия, миалгия, повишена температура), които могат да отшумят след около седмица. При повече от 75% от случаите обаче хеморагични симптоми настъпват 3-5 дни след първоначалното неразположение. Същевременно настъпват промени в настроението, емоционални промени (възбуда, екзалтираност), загуба на ориентация, загуба на паметта, петехии (малки точковидни кръвоизливи) в областта на гърлото. Скоро след това се появява кръв в урината, гадене, гастро-интестинални хеморагии. Черният дроб при палпация е уголемен и болезнен. Възможно е да се появят интраваскуларни съсиреци в кръвоносните съдове (следствие на абнормалната коагулация) и кървене по повърхността на кожата (обикновено местата откъдето са взети кръвни проби), отказ на бъбреците и шок, а понякога настъпва остър респираторен дистрес синдром (възпаление на белодробния паренхим, водещо до непълноценна газова обмяна, отделяне на медиатори на възпалението в организма, хипоксия и често се достига до отказ на множество от вътрешните органи).

Пациентите започват да се възстановяват 9-10 дни след развитието на симптомите, но 30% умират през втората седмица от протичането на болестта.
(фиг. 5а, 5б, 5в)


фиг. 5а


фиг. 5б


фиг. 5в

Лечение
Лечението е предимно симптоматично, тъй като няма установено специфично такова. В in vitro условия ефективен е Ribavirin (антивирусно средство, нуклеозидно антиметаболитно лекарство, предлагано под търговските наименования Copegus, Rebetol, Ribasphere, Virazole и генерични форми на Sandoz, Teva, Warrick; прилага се успешно под формата на аерозол при грипни, флавивирусни, вирусни хеморагични инфекции, хепатит С, инфекции, свързани с респираторно синцитиален вирус; съществен страничен ефект е развитието на хемолитична анемия след прилагането му, както и тератогенен ефект при някои бозайници, репродуктивен риск при хората, които ефекти могат да се проявят дори 6 месеца след приема на Ribavirin), който се използва по време на епидемични взривове, но засега няма клинични изследвания, потвърждаващи ползата от неговото прилагане.

Превантивни мерки
В районите, където има опасност от контакт със заразени животни или кърлежи се препоръчва обезпаразитяване на домашните животни преди транспортирането им, използвайки репелентни средства.

В болнични условия при постъпване на пациент със симптоми на треска и хеморагични признаци, необходимо е той да се изолира и да се предприемат мерки за предотвратяване на заразяване на болничен персонал или други пациенти. За високорискови групи (военни, локализирани в райони с наличие на CCHF, животновъди, горски работници) в някои страни са предвидени количества Ribavirin в случай на заразяване.

н.с. Лилия Йосифова (ИЕПП - БАН)