| Анемията 13 септември 2008
 През пролетта доста хора се оплакват от липса на сили, виене на свят, шум в ушите, намалена работоспособност, затруднена концентрация на вниманието. С една дума - физически дискомфорт, който понякога води и до депресивни състояния. Тези прояви могат да преминат спонтанно, ако това е просто преумора, или да отзвучат след приемане на комбинирани препарати, съдържащи витамини и минерални вещества.
Често причината за тези оплаквания остава неизяснена, особeно ако не се направят целенасочени лабораторни изследвания. В такива случаи можем да мислим за изчерпани железни резерви на организма със или без понижен хемоглобин в кръвта. Недостигът на желязо, витамин В12 и фолиева киселина в храненето нарушава синтеза на червените кръвни телца и хемоглобина и води до анемия.
В основата на анемиите нерядко е единствено неправилно и недоимъчно хранене с еднообразна растителна храна, спазване на драстични диети за отслабване, продължително лечение с някои медикаменти. Анемията може да е последствие от хронични инфекции, някои чревни паразити, малария в страните с топъл климат. Най-широко разпространената хранителна анемия, желязодефицитната, е заболяване, което се предхожда от продължително и прогресивно намаляване резервите от желязо в организма. Тази анемия настъпва вследствие на хроничен железен дефицит, нарушен баланс на желязото и невъзможност на организма да компенсира ниския прием. Желязодефицитната анемия продължава да е изключително широко разпространена дори в XXI век, въпреки производството на огромно разнообразие на богати на желязо храни.
Повече от два милиарда души в света страдат от желязодефицитна анемия, а значително повече са лицата с железен дефицит. Най-сериозно засегнати са децата, особено в ранна детска възраст, и бременните жени. Железният дефицит е сериозен проблем на развиващите се страни, където по данни на Световната здравна организация (СЗО) 39% от децата до петгодишна възраст, 48% от тези между 5 и 14 години и 52% от бременните жени са желязодефицитни. Повече от половината от тези лица страдат от анемия. И в индустриално развитите страни това също представлява сериозен хранителен проблем. В Англия 21% от девойките между 11 и 18 години и 18% от жените между 19 и 64 години са с железен дефицит, като половината от тях са и с изразена анемия. В САЩ 9-11% от жените в детеродна възраст са с железен дефицит и 2-5% са с анемия. В индустриално развитите страни това състояние засяга по-често лицата с нисък социален статус, по-ниско образование и представители на някои етнически групи. Анемията сред бременните жени достига до 27% през третия триместър на бременността. Във Франция децата под двегодишна възраст с железен дефицит и анемия са съответно 29% и 4%. Цифрите показват, че железният дефицит и желязодефицитната анемия са сериозен хранителен проблем, не само за страните от Третия свят, но и за икономически развитите нации, което налага въвеждане на масова профилактика и стратегии за контрол на желязодефицитната анемия сред групите с най-висок риск.
Причини
Хроничен железен дефицит настъпва, когато физиологичните потребности на организма не могат да бъдат задоволени от желязото, усвоено с храната. Основна причина за възникване на железен дефицит е недохранването и дисбалансираното хранене, пълната липса в диетата на храни от животински произход, консумация основно на растителна храна, недостъпността на обогатени с желязо детски храни и адаптирани млека. Съществуват периоди от живота и физиологични състояния, когато потребностите от желязо са толкова високи, че не могат да се задоволят единствено за сметка на храната. Тогава се налага допълнителен внос на желязо чрез специално обогатени храни или препарати, съдържащи желязо.
Кои са основните причини за развитие на железен дефицит? Най-общо това е недостатъчен прием и/или повишени загуби :
1) неадекватен прием на желязо с диетата;
2) ниска абсорбция и утилизация на желязото в резултат на ниска киселинност в стомаха, хронични диарии, атрофичен гастрит (при стари хора), операции на червата;
3) повишени физиологични потребности в периоди на активен растеж и усилен синтез на нови тъкани (при кърмачета и малки деца, юноши, бременни жени);
4) повишени загуби по време на менструация, хронично кървене (стомашна и дуоденална язва, улцерозен колит, паразитни състояния, ракови заболявания).
В животинските храни 30-50% от желязото се намира във форма с висока усвояемост, достигаща до 35%. Усвояемостта на желязото от растителните храни е значително по-ниска и не надхвърля 10%. Неживотинското желязо се усвоява по-добре при наличие на витамин С в диетата и в присъствие на животински храни, месо, птици и риба. Обратно, потискащ ефект върху желязото имат фитатите, влакнините, полифенолите и калцият, които се съдържат в чая, повечето зеленчуци, пълнозърнените храни и млякото. За оптимизиране усвояването на желязо се препоръчва избягване консумацията на мляко и млечни храни с основното ястие и пиене на чай преди или по време на хранене. Особено вредно е ранното даване на чай на кърмачето - практика, разпространена в редица страни на Азия, където желязодефицитната анемия сред детския контингент надхвърля 50%. Неправилно хранене на кърмачето и ранно въвеждане на краве мляко повишава значително риска от железен дефицит в тази възраст. Честотата на желязодефицитна анемия нараства отново в юношеска възраст, особено сред девойки с обилен мензис, вегетарианки или млади жени с няколко последователни раждания през малък интервал от време.
Последствия
Ниският хемоглобин в кръвта е само една от проявите на желязодефицитната анемия. Последствията от това състояние са много по-сериозни от субективните оплаквания. Анемия в ранната детска възраст води до забавяне на физическото развитие и психически увреждания, а при бременни жени повишава риска от преждевременно раждане или раждане на дете с ниско тегло и с изчерпани железни депа и анемия. Установено е, че при тези деца настъпват когнитивни нарушения на много ранен етап на изчерпване на железните резерви преди понижение на хемоглобина в кръвта. Железният дефицит и неговата по-тежка проява - желязодефицитната анемия има, най-сериозни последствия върху новородените и кърмачетата на възраст 0-12 месеца, както и при децата от една до пет години. Децата с анемия са бледи, апатични, с понижена двигателна активност, нежелание за установяване на социални контакти, ограничена способност за концентрация на вниманието.
При възрастни лица с анемия се наблюдава по-бърза уморяемост и ограничена работоспособност. Всяка специализирана лаборатория може да постави диагноза железен дефицит чрез специфични тестове в кръвта, даже когато хемоглобинът е все още в норма.
Стратегии за профилактика на железния дефицит
Съществуват няколко основни подхода за намаляване риска от възникване на железен дефицит и желязодефицитна анемия. Това са обучение за целенасочен подбор на храни, богати на желязо в оптимално усвояема форма, обогатяване на някои основни храни с желязо и допълване недостига на желязо с хранителни добавки и фармацевтични препарати. Едно ново и обещаващо направление е биофортификацията, или създаване на хранителни видове, богати на лесноусвоимо желязо, чрез генно инженерство. Все още това направление е в сферата на експеримента, но би било особено ефективно в страните от Третия свят, където животинските храни са трудно достъпни.
Храни с оптимално съдържание на желязо
Най-високо съдържание на желязо има в черния дроб, бъбреците, говеждото месо, яйчния жълтък, сушените и ядкови плодове, сушен грах и фасул, зелени листни зеленчуци, пълнозърнест хляб, но усвояемостта му варира, както може да видите от таблицата по-долу. Съдържание на желязо в някои основни храни | Храна | Количество | Желязо (мг) | | Свински черен дроб | 65 грама | 15.2 | | Пилешки дробчета | 65 грама | 7.2 | | Говежди черен дроб | 65 грама | 5.8 | | Пуешко месо (червено) | 65 грама | 2.0 | | Пилешко месо (червено) | 65 грама | 1.2 | | Пилешко месо (бяло) | 65 грама | 0.9 | | Свинско месо | 65 грама | 0.7 | | Грах | 1/2 чаша | 2.6 | | Леща | 1/2 чаша | 3.3 | | Зрял фасул | 1/2 чаша | 1.8 | | Слънчогледово семе | 1 чаена лъжица | 1.9 | | Кашу | 15 грама | 1.7 | | Яйце (цяло) | 1 бр. | 0.6 |
Високоусвоимо е желязото в месото, птиците и рибата, което се усвоява два-три пъти по-интензивно от желязото в продуктите от растителен произход. Усвоимостта на желязото от продуктите извън това, съдържащо се в месото, птиците и рибата, се влияе значително от композицията на диетата. Стимулиращ ефект оказват самите месни продукти, а също така витамин С. Вегетарианската диета е бедна на високоусвоимо желязо, но това съвсем не означава, че вегетарианците задължително страдат от железен дефицит и анемия. Чрез разумно съчетаване на храни, източници на витамин С, и богати на желязо растителни продукти (например спанак, коприва и др.) е възможно да се постигне задоволяване нуждите на организма, независимо че не се консумират животински храни.
Кърмаческа и ранна детска възраст
Преди въвеждане на твърди храни количеството абсорбирано желязо зависи от общото желязно съдържание на майчината кърма или адаптираните млека. Известно е, че млякото е беден на желязо хранителен продукт. Кравето мляко, както и майчината кърма имат еднакво ниско съдържание на желязо - 0.5 мг/литър. В сравнение с това дори обикновените, необогатени с желязо адаптирани млека съдържат значително повече желязо - 1.5-4.8 мг/литър, а в специално обогатените то е още по-високо - 10.0-12.8 мг/литър. Желязото от кравето мляко, както и от необогатените с желязо адаптирани млека се усвоява в около 10% за разлика от това от майчината кърма - от която усвояемостта е 50%. Профилактика на желязодефицитната анемия в ранната детска възраст е един съществен аргумент в полза на кърменето. Изключително кърмене на детето до 6-месечна възраст след раждането е гаранция за профилактика на някои дефицитни състояния, както и за нормалното му физическо и психическо развитие.
Обогатяване на храните с желязо е един от ефективните подходи за трайно повишаване приема на желязо сред населението. Съществен успех в борбата с желязодефицитната анемия е постигната след обогатяване на млеката за кърмачета с желязо. Масова практика е обогатяване на брашното и зърнените храни с желязо. Подобна стратегия е въведена в САЩ и Канада, където редукцията на желязодефицитната анемия сред бременните жени се обяснява и с въвеждането на фортификация на зърнените храни. Обогатяването с желязо изисква подбор на железни соли, които не променят външния вид и вкуса на храните и гарантират добро усвояване на желязото при консумация.
Суплеметиране (допълване) на желязото в диетата с хранителни добавки или други желязосъдържащи препарати е основно насочено към групи с повишени потребности от желязо. Препоръчва се всички жени по време на бременност да допълват храненето си с препарати на желязо. Дори най-добре структурираната диета не може да задоволи повишените нужди от желязо на бременната жена. Съществуват редица модерни хранителни добавки, които не дразнят храносмилателния тракт и се толерират добре от стомашно-чревния тракт. Те трябва да се приемат между отделните хранения, за да се гарантира добра усвояемост.
Това, което не трябва да се забравя, е, че железният дефицит и желязодефицитната анемия не са безобидно състояние и на него трябва да се гледа с необходимата сериозност, като се профилактира и лекува своевременно.
Източник: "в-к Лечител"; автор: Ст.н.с. д-р Людмила ИВАНОВА, дм www.doctorbg.com
|
