В зависимост от тежестта на раменната остеоартроза, опциите за терапия могат да включват физикална терапия, противовъзпалителни медикаменти, кортикостероидни инжекции и/или хирургична интервенция.

Раменната остеоартроза е постепенно, прогресивно, механично и биохимично разграждане на ставния хрущял и други ставни тъкани, включително костта и ставната капсула. Износването на ставните повърхности повишава триенето, което от своя страна предизвиква болка и инвалидизация. Идентифицирани са множество рискови фактори - възраст, генетика, пол, маса, ставна инфекция, претърпяна раменна дислокация, претърпяна травма

Патологичните процеси при раменната остеоартроза включват дегенерация на ставната повърхност, ремоделиране на субхондралните кости - загуба на сферичност и конгруентност (пасване); задебеляване на ставната капсула, водещо до допълнителна загуба на раменна ротация. Преваленцията на раменната остеоартроза нараства с възрастта, като е по-голяма при някои видове трудова заетост - строителна, спортна.

Болката и загубата на раменната функция, свързани с дегенеративното заболяване, могат да доведат до депресия, безпокойство, проблеми с извършване на някои всекидневни дейности, проблеми с работата.

Раменната остеоартроза може да бъде раздлена на първична и вторична. Първичната остеоартроза няма явна причина и се среща по-често както при млади, така и при възрастни индивиди. Вторичната остеоартроза може да е следствие на голяма травма в областта на рамото, хронични дислокации, инфекции, вродени малформации.

Атравматичната остеонекроза на рамото може да бъде индуцирана от алкохол или причинена от кортикостероидна терапия, цитотоксични медикаменти, болестта на Гоше, проблеми с метаболитната обмяна, затлъстяване, радиация или сърповидно-клетъчна анемия. Постинфламаторните причини са постинфламаторни кристални артропатии, постинфекциозен артрит, ревматоиден артрит, ротаторна артропатия.

До раменна остеоартроза могат да доведат и някои постхирургични заболявания: капсулорафична артропатия, усложнения, свързани с поставянето на пирони и други твърди елементи. Травматичните причини за раменна остеоартроза са посттравматична дислокация, неправилно свързване на проксималния хумерус, посттравматична аваскуларна некроза и сублуксация.

Добре снетата анамнеза, внимателното физикално изследване и рентгенографията позволяват диагностицирането на повечето случаи на дегенреативни ставни заболявания на рамото. Освен че потвърждава диагнозата, рентгенографията характеризира тежестта на раменната артроза, която заедно с болката и другите симптоми определя и най-подходящия лечебен режим.

При леките форми на раменна остеоратроза са подходящи физикалната терапия и някои OTC противовъзпалителни средства - парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства. Ако изброените по-горе опции са не ефективни, тогава могат да се приложат кортикостероидни инжекции.

Нехирургичното лечение на остеоартрозата облекчава симптомите но не променя хода на болестта. Аеробните и разтегателните упражнения нямат доказана стойност при раменната остеоартроза. В проучване парацетамол бил по-ефективен от плацебо, но по-слабо ефективен от НСПВС в намаляването на болката. НСПВС обаче по-често предизвикват гастроинтестинални нежелани реакции.

Новите COX-2 селективни инхибитори не са по-ефективни от неселективните НСПВС при лечението на остеоартрозата. Celecoxib предизвиква значително по-малко гастроинтестинални оплаквания от традиционните НСПВС, но някои COX-2 инхибитори (а и напоследък и някои неселективни НСПВС) са свързани с повишен сърдечносъдов риск.

Често се използват хранителни добавки, особено глюкозамин и хондроитин, въпреки че официално не са одобрени за лечението на остеоартроза. За глюкозамина има данни, че води до умерено облекчване на симптомите спрямо плацебо, но някои автори смятат, че към настоящия момент няма категорични данни, подкрепящи употребата на тези добавки при лечението раменни ставни дегенеративни заболявания.

Тежките случаи на раменна остеоартроза могат да наложат прилагането на хирургична интервенция артроскопски дебридмен или арттроскопско капсуларно освобождаване. Хемиартропластиката или тоталната раменна артропластика са индикирани при изключително тежки случаи

Специфични препоръки за клиничната практика (клас С)

- аксиларната рентгенография е образна техника от пръв избор. Тя предоставя най-добра информация за стеснението на ставната цепка, като спомага за изключването на раменна дислокация. При пациенти с иначе нормална неутрална антеропостериорна рентгенография, повтарянето на изследването при ръка абдуктирана на 45 градуса би могло да открие ставно стесняване.

- при ранна остеоартроза първоначалното лечение включва промени в двигателната активност, почивка и лед

- някои пациенти се повлияват добре от физикална терапия, силови и аеробни тренировки, докато други изпитват облекчение с OTC медикаменти.

- първоначалната фармакотерапия за овладяване на болката е ацетаминофен в дози 3-4г на ден

- най-честите индикация за раменна артропластика са болка следствие на раменната артроза, съпроводена от функционална загуба, рефрактерна на консервативно лечение, ротаторна артропатия в краен стадий, остеонекроза, неуспешна предишна хирургична процедура на раменната става.

www.doctorbg.com