Отравянето с гъби, известно още като мицетизъм, е следствие на поглъщане на токсични вещества, съдържащи се в някои видове гъби. Симптомите на гъбното отравяне варират от лек стомашно-чревен дискомфорт до смърт. В България най-чести са отравянията със зелена, червена, бяла мухоморка и дяволска гъба.

Токсините на гъбите всъщност са вторични метаболити, които се продуцират чрез различни биохимични процеси в гъбната клетка. Отравянето най-често е следствие на консумация на токсични двойници на диви ядливи видове. Главната причина за това е погрешна идентификация поради сходство в цвета и устройството на ядливите и отровните видове.

Измежду хиляди видове, само 32 видове гъби са свързани със смъртоносни отравяния, а за други 52 се знае, че съдържат значително количество токсини. Повечето случаи на отравяния не водят до летален изход. Смърт най-често настъпва при отравяне с гъбата Amanita phalloides (зелена мухоморка)

Отравяне със зелена мухоморка

Зелената мухоморка има маслиненозелена, зелена или жълта гугла, бели пластинка и бял прашец. Тялото й е бяло или бледозеленикаво с набраздени люспи по дължината му. Зелената мухоморка принадлежи към род мухоморки (Amantia). Широко разпространена, расте на влажни и тъмни места.

Зелената мухоморка е двойник на печурката. Един от най-сигурните начини за различаване на двете гъби е цветът на пластинките: при печурките те са розово-червени, до кафяви, докато при зелената мухоморка са бели.

Зелената мухоморка съдържа две основни групи токсини, които представляват мултициклични пептиди: аматоксини и фалотоксини. Изолирани са още фалолизин, за който е установено че има хемолитична активност (разрушава червените кръвни клетки) ин витро, и антаманид.

От аматоксините най-токсични са алфа-аманитин и бета-аманитин. Токсичният им ефект се обяснява с инхибирането на РНК-полимераза II, важен ензим, необходим за синтезата на иРНК, микроРНК и мяРНК. Блокирането на синтеза на иРНК води до спиране на белтъчния синтез и води до смърт на клетката. Главен орган, който се засяга, е черният дроб. Бъбреците също са чувствителни.

Към фалотоксините спадат 7 съставки, като главната е фалоидин. Въпреки че фалотоксините са силно токсични за черния дроб, те нямат принос към токсичното действие на гъбата, тъй като не се абсорбират от храносмителния тракт. Фалоидинът се среща и в някои ядливи гъби, като бисерката (Amanita rubescens). В зелената мухоморка се съдържа и малка група слабо активни пептиди, наречени виротоксини. Подобно на фалотоксините, те нямат директно токсично действие след поглъщане.

Симптоми
Зелената мухоморка има приятен вкус. Това и забавената проява на симптомите след поглъщане - период, по време на който настъпват тежки увреждания на вътрешните органи, правят отравянето със зелена мухоморка изключително опасно.

Първите симптоми са от страна на стомашночревния тракт и включват коликообразна коремна болка, съпроводена с водниста диария и повръщане, които от своя страна могат да доведат до дехидратация, хипотензия, тахикардия, хипогликемия и нарушения в алкално-киселинното равновесие. Тези симптоми преминават два-три дни след консумацията на отровни гъби.

След това могат да се появят признаци на чернодробно увреждане - жълтеница, диария, делириум, припадъци и кома - следствие на фулминантна чернодробна недостатъчност. При някои отровени се наблюдава чернодробна енцефалопатия, която е резултат от натрупването на необработени от черния дроб токсични вещества. Често срещана и е бъбречната недостатъчност - следствие на хепатита или причинена от токсичните съставки на зелената мухоморка. Друго срещано нарушение е коагулопатията.

Животозастрашаващите състояния включват повишено интрачерепно налягане, вътречерепен кръвоизлив, сепсис, панкреатит, остра бъбречна недостатъчност и сърдечен арест. Смъртта настъпва най-често 6 до 16 дни след отравянето.

До средата на 20 век смъртността беше около 60-70%, но с усъвършенстването на медицината, тя бе снижена до 22.4% през 70-те години и до 10-15% през последните години

Консумацията на зелена мухоморка е спешно състояние, изискващо незабавна хоспитализация. Лечението на отравянето със зелена мухоморка има 4 аспекта: първична помощ, поддържащи мерки, специфична терапия и чернодробна трансплантация.

Първичната помощ се състои от стомашна промивка с активен въглен или стомашен лаваж. Поради забавеното настъпване на симптомите, често тези мерки нямат добра ефикасност.

Поддържащото лечение включва коригиране на дехидратацията, метаболитната ацидоза, хипогликемията, електролитния дисбаланс и нарушената коагулация.

Не съществува антидот срещу отравянето със зелена мухоморка, но все пак съществуват някои специфични терапевтични мерки, за които е доказано, че подобряват преживяемостта. Препоръчва се прилагането на високи дози интравенозен penicillin G, въпреки че механизмите, по които той упражнява положителните си ефекти, не са ясни. Проучвания със цефалоспорини също сочат добри резултати. Добър ефект се наблюдава и след интравенозното прилагане на екстракт от бял трън (silibinin). Силибининът инхибира поглъщането (ъптейка) на аматоксините от хепатоцитите, като по този начин защитава неувредената чернодробна тъкан. Той стимулира ДНК-зависимите РНК-полимерази и повишава РНК синтезата.

Няколко проучвания в животни сочат, че аматоксините изчерпват чернодробните запаси на глутатион. N-ацетилцистеинът служи като глутатионов прекурсор и може да се използва за корекция на дефицита и превенция на последващото чернодробно увреждане.

Прилагането на активен въглен също има ефект поради абсорбирането на токсините, които се връщат в гастроинтестиналния тракт поради ентерохепаталния кръговрат.

Изпробвани са и други методи - хемодиализа, хемоперфузия, плазмофереза, перитонеална диализа, но с ограничен успех.

При тежка чернодробна недостатъчност единствената опция е чернодробната трансплантация.

Отравяне с червена мухоморка (Amanita muscaria)

Червената мухоморка е по-слабо отровна от зелената, но отравянията с нея са значително по-често. Тя има красива гугла с ярко червен цвят, която е осеяна с бели петна. По-възрастните екземпляри могат да имат и оранжева гугла без петна. Този вид мухоморка има бели гъсти ламели и бели продълговати спори. Пънчето е високо, оцветено в бял цвят и голямо висящо пръстенче. Широко разпространена - в иглолистни и широколистни гори

Червената мухоморка е двойник на гъбата булка (Amanita caesarea) - ядлива гъба от същото семейство.

Червената мухоморка е слабо отровна. Известна е с халюциногенния си ефект, дължащ се на съставката мусцимол. Жертви на интоксикация са най-често малки деца и злоупотребяващи лица. Гъбата често се използва убиване на насекоми, тъй като съдържа насекомопривличащия агент 1,3-диоелин и инсектицидното вещество иботенова киселина.

Токсичност се проявява при консумацията над 1 грам гъби или 50-100 мг иботенова киселина. Последната е силно невротоксична при инжектиране в мозъците на плъхове и мишки. Фатално е консумирането над 15 гъби. Червените мухоморки са най-отровни през пролетта и лятото, когато съдържанието на мусцимол и иботенова киселина е 10 пъти по-високо отколкото през есента и зимата.

Термичната обработка на червената мухоморка намалява токсичността, докато изсушаването я увеличава, тъй като процесът улеснява превръщането на иботенова киселина в по-силния мусцимол. В Япония детоксикират червените мухоморки чрез мариноване. Все пак смъртните случаи след консумация на червени мухоморки са изключително редки.

Червената мухоморка съдържа редица биологично активни агенти, като за два от тях се знае, че притежават психоактивност. Най-голямо значение има мусцимолът (3-хидрокси-5-аминометил-1-изоксазол). Той е продукт на декарбоксилирането или сушенето на иботеновата киселина - друга важна съставка на Amanita muscaria. Мускаринът е друга съставка, за която дълго време се смяташе, че стои в основата на халюциногенното действие на червената мухоморка. В средата на 20 век японски и английски учени установиха, че последното се дължи главно на иботеновата киселина и мусцимола.

Иботеновата киселина и мусцимолът имат структурно сходство, както помежду си, така и с два основни невротрансмитера в централната нервна система - ГАМК (гама-аминомаслена киселина, GABA) и глутамат. Аналогично на двата медиатора, иботеновата киселина е мощен GABAa-рецепторен агонист, а мусцимолът - агонист на NMDA-глутаматните рецептори и някои метаболотропни глутаматни рецептори, които са свързани с контрола на невроналната активност.

Мусказонът е друга съставка на червената мухоморка, която е продукт на разграждането на иботеновата киселина след облъчване с УВ-лъчи. Фармакологичната му активност е слаба.

Мускаринът се свързва с мускариновите рецептори в парасимпатиковата нервна система. Количествата мускарин в червената мухоморка са пренебрежимо малки, за да предизвикат симптоматика.

Симптомите на отравяне с червена мухоморка са разнообразни и непредвидими. Те от голяма степен зависят от региона, количеството погълнати гъби, телесната маса и т.н. Симптомите варират от гадене до сънливост. Могат да се наблюдават холинергични ефекти (ниско кръвно налягане, потене и саливация), зрителни и слухови смущения, промени в настроението, еуфория, релаксация и загуба на равновесия. Често се среща преходна ретроградна анемия.

При тежки отравяния пациентите изпадат в делириум, който може да премине в кома. Могат да се наблюдават припадъци. Симптоматиката започва 30 - 90 минути след поглъщането, пикът е в рамките на три часа, но някои от симптомите могат да имат продължителност няколко дни. В повечето случаи настъпва пълно възстановяване в рамките на 12 часа.

Лечението на отравянето с червена мухоморка включва предизвикване на повръщане, ако поглъщането е станало скоро. При нарушено съзнание не се препоръчва поради опасност от аспирация. В тези случаи трябва да се извърши гастрален лаваж.

Отравяне с бяла мухоморка (Amanita virosa)

Бялата мухоморка е силно отровна гъба и също принадлежи към семейство мухоморки. Има бяла гугла - дъговидна, до плоска, понякога лепкава. Пластинките са бели и свободни, а пънчето високо 10 см с влакнеста сърцевина, а по-късно - кухо. В горния край стъблото има бял пръстен, а основата е задебелено. Гъбата има аромат на ряпа и лютив вкус.

Бялата мухоморка често се бърка с печурката.

Amanita virosa съдържа същите силно отровни аматоксини и фалотоксини като зелената мухоморка. Лечението е същото като при отравяне със зелена мухоморка

Отравяне с дяволска гъба (Boletus satanas)

Дяволската гъба е базидиева гъба, която е силно отровна. Може да се сбърка с обикновената, пурпурната и огнената манатарка и принадлежи към манатарковото семейство

Дяволската гъба (Boletus satanas) има червена шапка (при ядливата манатарка е зеленикава), която е покрита с бледокафява до сивобелезникава кожица. Тръбичките са къси и незаловени за пънчето, а порите са жълтеникаво-червени. гъбата се характеризира с дебело пънче, което в горната част е жълто, а в долното - до кафяво. При нараняване придобива синьо-зелен цвят. Дяволската гъба расте през есента и лятото в иглолистните и широколистни гори.

Дяволската гъба е отровна, особено при сурова консумация. Термичната обработка не неутрализира токсичността. Симптомите са предимно от стомашно-чревния тракт и включват много тежко повръщане, което може да има продължителност до 6 часа.

www.doctorbg.com