Рискът от рестеноза е значително по-малък, когато реваскуларизацията се постигне чрез поставянето на стент, излъчващ paclitaxel. Този вид стент е много по-ефективен от васкуларната брахитерапия по повод рестеноза след поставяне на метален стент, при която интракоронарно се вкарва радиация с цел инхибиция на пролиферацията.

В проучване реваскуларизация на исхемичната лезия била необходима много по рядко при paclitaxel-излъчващия стент отколкото при васкуларната брахитерапия с честоти на реваскуларизация 5.3% и 10.3% на 9 и 24 месец. При васкуларната брахитерапия честотата на реваскуларизация на 24-я месец била 21.6%.

Не били наблюдавани значителни разлики в смъртността и честотата на миокарден инфаркт и тромбоза на таргетните съдове между двете групи в рамките на първата и втората година.

www.doctorbg.com