Ринитът се характеризира с един или повече от следните симптоми: назална конгестия, ринорея (предна и задна), кихане и сърбеж. Състоянието  често е свързано с налично възпаление, но някои форми, като вазомоторния и атрофичен ринит, се съпровождат с очни, ушни и гърлени симптоми.

Главните фармакотерапевтични опции за лечение на алергичния ринит са следните.

- При продължителна употреба антихистамините (или оралните Н1-рецепторни антагонисти) са най-ефективни при сезонен и целогодишен алергичен ринит, но тяхното бързо настъпващо действие ги прави подходящи и при единични епизоди.

- Оралните антихистамини са най-малко ефективни при повлияването на назалната конгестия, затова при по тежки форми на алергичен ринит се препоръчват други агенти. При лечението на алергичен ринит оралните антихистамини са по-малко ефективни от интраназалните кортикостероиди, но при очни симптоми ефективността на двата вида агенти е сходна.

- Оралните антихистамини са неефективни в случай на неалергичен ринит

- Антихистамините от втора генерация са предпочитани пред тези от първа поради по-слабите седиращ и антихолинергичен ефекти. Прилагани в препоръчителните дози, оралните антихистамини от второ поколение fexofenadine, loratadine и desloratadine не предизвикват седация.

- Оралните кортикостероиди са индикирани при много тежки назални симптоми, но курсът на лечение трябва да е кратък (5-7дни). Употребата на една или няколко дози интрамускулен кортикостероид не се препоръчва.

- Оралните деконгестанти, намаляващи назалната конгестия, включват псевдоефедрин. Последният може да доведе до безсъние, раздразнителност, палпитации и хипертония.

- При лечението на сезонен и целогодишен алергичен ринит може да се използват антагонисти на левкотриенния рецептор - montelukast. Страничните ефекти са минимални, ефективността е сходна с тази на другите орални антихистамини. Тъй като левкотриенните антагонисти са одобрени за лечението както на ринит, така и на астма, то те могат да се използват при пациенти с двете състояния.

- Интраназалните антихистамини са ефективни както за сезонен, така и за целогодипен алергичен ринит. Тяхното клинично значимо и бързонастъпващо действие ги прави подходящи при епизодичен алергичен ринит. Въпреки че тяхната ефикасност е сходна или по-добра от тази на оралните антихистамини от второ поколение със значителен ефект върху назалната конгестия, интраназалните антихистамини са по-слабо ефективни от интраназалните кортикостероиди в повлияването на другите назални симптоми. Подходящи са за пациенти със смесен ринит (одобрени за лечение на вазомоторен ринит). Главните странични ефекти на интраназалния azelastine са горчив вкус и сомнолентност.

- Интраназалните антихолинергици (ipratropium) имат бързонастъпващо действие и затова са подходящи при епизодичен ринит. Въпреки че намаляват ринореята, са неефективни спрямо другите симптоми на целогодишния и сезонен алергичен ринит. Главен страничен ефект е сухотата на носните мембрани.

- Интраназалните кортикостероиди са най-ефективната монотерапия на сезонния и целогодишен алергичен ринит. Ефективно повлияват всички симптоми на двата типа алергичен ринит, включително и назалната конгестия. Употребата "при необходимост" е ефективна при сезонен и епизодичен алергичен ринит. Действието настъпва в рамките на 12 часа - по-бавно от оралните и интраназални антихистамини.

- При сезонен или целогодишен алергичен ринит, интраназалните кортикостероиди са по-ефективни от комбинираната терапия, включваща орален антихистамин и левкотриенен инхибитор. Интраназалните кортикостероиди са още подходящи при смесен ринит, тъй като агентите от този клас са ефективни при някои неалергични ринити. Те нямат значителни системни странични ефекти при възрастните пациенти. Ако се прилагат в препоръчителните дози, не предизвикват потискане на растежа при деца с целогодишен алергичен ринит. Локалните нежелани реакции са минимални, като най-чести са раздразнението и кървене на носната лигавица. Много рядко е докладвана и перфорация на назалния септум.

- Интраназалният cromolyn би могъл да се използва за поддържаща терапия при алергичен ринит. Действието настъпва в рамките на 4 до 7 дни, а ефектът се забелязва понякога и след месеци. Прилагането на препарата преди експозицията на алергена при епизодичен ринит предпазва от алергична реакция в рамките на 4 до 8 часа. Интраназалният cromolyn не е толкова ефективен като интраназалните кортикостероиди.

Първоначалната терапия на нетежките форми на ринит може да включва един агент или комбинация от агенти и предпазни мерки. Оралните антихистамини са ефективни при намаляването на ринореята, кихането и сърбежа, свързани с алергичния ринит, но ефектът им върху назалната конгестия е малък.

www.doctorbg.com