В American Family Physician бе публикуван обзор на терапевтичните опции за лечение на безсънието. Ръководството съветва да се използват новите небензодиазепинови препарати, които имат по-малко странични ефекти и значително по-рядко водят до зависимост.

Американската академия по медицина на съня дефинира безсънието (инсомния) като незадоволителен сън, който повлиява функционалността на организма през деня. Повече от 1/3 от възрастното население страда от някаква степен на безсъние, а 2%-6% използват лекарства. Инсомнията е свързана с повишена заболеваемост и смъртност, най-вече следствие на сърдечносъдови и психиатрични заболявания. Некачественият и липсващ сън има редица социални и здравни последици - като например различни инциденти.

Нуждата за изследване и лекуване на безсънието зависи в голяма степен от честотата на нарушаване на сина и влиянието на това нарушение върху дневните активности на индивида. Назначаването на лечение още на първото посещение при лекаря е уместно при пациентите, подложени на временни стресиращи фактори (смърт на роднина, инцидент, финансова криза и т.н). Продължаващата дълго инсомния изисква пълни изследвания, чийто фокус трябва да е върху подлежащите медицински, неврологични и психиатрични състояния.

Критериите за поставяне на диагноза инсомния включват наличието на един или повече от следните симптоми: трудност при заспиване и поддържане на съня, лошо качество на съня, събуждане твърде рано, неподдържане на съня въпреки наличието на подходящи условия за това.

Пациентите, диагностицирани с безсъние, трябва да имат едно или повече от следните видове нарушение на дневните дейности: понижени внимание, концентрация или памет; безпокойство относно съня (пациентът се притеснява дали ще може да заспи); дневна сънливост; допускане на грешки на работното място; трудови злополуки, пътни инциденти; умора и неразположение; гастроинтестинални симптоми; липса на мотивация; раздразнителност или нарушения в настроението; лоши резултати в училище или университета, тензионно главоболие.

Преди пристъпването към медикаментозно лечение е препоръчително да се инициира нефармакологична терапия. Тя включва поведенческа и когнитивна терапия, които имат минимален риск от нежелани ефекти, но голяма цена, липса на тренирани терапевти и намалена ефективност при възрастни пациенти. Обучението на пациента относно правилната хигиена на сън и промоцията на физическите упражнения имат важно значение. За последните е доказано (в някои проучвания), че подобряват съня еднакво ефективно на бензодиазепините. Ефикасността на когнитивно-поведенческата терапия при лечението на безсъние е добре документирана.

При необходимост от хипнотици, честотата и продължителността на употреба трябва да бъдат индивидуализирани според спецификата на пациента.Общо правило е, че се предписват за кратки периоди от време. OTC антихистаминовите препарати трябва да се използват само в специални случаи, но не и рутинно. Поради риска от злоупотреба, алкохолът не трябва да се прилага при лечение на безсъние.

Опиатите са особено ефективни при инсомния, причинена от болка. Бензодиазепините са индикирани при краткосрочно лечение, но при продължително прилагане често се наблюдават нежелани реакции, а при спирането им след това - абстинентни симптоми. За дългосрочно лечение на хроничното безсъние се препоръчва ново поколение небезнодиазепини - zolpidem, zaleplon, eszopiclone и ramelteon, които имат по-добър профил на нежалните реакции.

Специфични клинични препоръки:

1. Ефективни и нефармакологични терапевтични опции за лечение на хроничната инсомния са: физическите упражнения, когнитивно-поведенческата терапия и релаксионната терапия

2. При пациенти с проблеми със съня, свързани с циркадианните ритми, мелатонинът е ефективен и безопасен при краткосрочно лечение

3. Въпреки че бензодиазепините са ефективни при лечението на хроничното безсъние, те имат значително странични ефекти и водят до повишен риск от развитие на зависимост.

4. Индиректни сравнения сочат, че небензодиазепините са ефективни при хронично безсъние, като техните странични ефекти са по-малко от тези на бензодиазепините. Примери за небензодиазепини са: eszopiclone, zaleplon и zolpidem.

Оскъдни данни подкрепят комбинирането на нефармакологичните с фарнакологичните подходи. Проучване сочи обаче, че тази комбинация съвсем малко е по-ефективна от самостоятелната бензодиазепинова терапия.

За разлика от бензодиазепините, с небензодиазепините много рядко се злоупотребява. Цената на последните обаче е значително по-висока. Икономически анализ сочи, че в сравнение с бензодиазепиновата терапия, нефармакологичната терапия при по-възрастни пациенти е свързана с 0.37 години с добро качество на живот повече и $2.781 по-ниски разходи в рамките на 10 години.

www.doctorbg.com