Най-голямото предизвикателство - както за атлетите, така и за зрителите, на откритата преди дни олимпиада в Пекин е дишането. А най голямото предизвикателство за организаторите е да убедят света, че димът, обхванал Пекин, не е смог, а мъгла.

Експерти от СЗО предупреждават, че през 2006 година концентрацията на замърсяващи частици с диаметър под 10 мкм (PM10) в Пекин е била над 5 пъти повече от нормалните стойности. Според Асоушиейтид прес, които независимо са измерили чистотата на въздуха в олимпийския град, индексът на замърсяване е 96, което е в горната граница на умерените стойности. Концентрацията на PM10 през седмицата преди откриването е била 373 мкг/м3 - два пъти над установения стандарт в САЩ.

Сутринта в деня на откриването Пекин бе обгърнат от мъгла, която бе ограничила видимостта до 500-600 метра.



Ефекти върху атлетите

Един от компонентите на замърсения въздух, който носи най-голяма опасност за здравето и постиженията на атлетите, е въглеродният оксид. Повишените нива на въглероден оксид ограничават кислород-пренасящите свойства на организма. Голяма част от атлетите - велосипедисти, маратонци и др, се нуждаят от големи количества кислород.

Друг компонент на мръсния въздух е озонът. Той преминава от белите дробове в кръвообращението без проблем, като предизвиква освобождаването на възпалителни медиатори, които биха изострили подлежащо сърдечносъдово или дихателно заболяване, например астма.

Досега само 1 атлет се е отказал да участва на олимпиадата поради мръсния въздух. Това е етиопският маратонец Хейл Гебрселаси, който бе считан за фаворит за златен медал в Пекин. През март 2008 година той заяви, че няма да участва в маратонските прояви в Пекин.

Ефекти върху зрителите

Най-малките частици, особено тези под 2.5 мкм, които са главна съставка на саждите, могат да увредят сърдечносъдовата система и носят значителен риск за хора с подлежащи сърдечносъдови заболявания. Най-голям е рискът за възрастните хора, дошли да наблюдават синовете, дъщерите и внуците си. Това е най-уязвимата от замърсяването рискова група.

Усилията на китайското правителство.

След получените от цял свят критики китайското правителство се опита да направи всичко по силите си, за да ограничи замърсяването. Бе въведен режим, който ограничи милиони шофьори да карат по улиците на Пекин. Бяха засадени хиляди дървета в периметъра на града с две основни цели - да се филтрира силно замърсения въздух и да се ограничи преносът на прах от намиращата се наблизо пустиня Гоби.

Игрите в Пекин не са единствените, при които замърсеният въздух бе широко дискутиран. Същия проблем имаха Атланта и Лос Анджелис - 2 града, силно зависими от автомобилния превоз. Критиците все пак отбелязват, че макар и малко, качеството на въздуха в тези градове се е подобрило в сравнение с 60-те години на миналия век.

www.doctorbg.com