Хората обикновено търсят причината за това, че постоянно се чувстват уморени, в напрегнатия работен ден и ангажиментите у дома. Това често пъти е така, но понякога хроничното чувство на умора и отпадналост е симптом за здравословни проблеми, които трябва да се лекуват.

За да прецените, какъв е вашият конкретен случай, се опитайте в рамките на 2-3 седмици да водите по-здравословен начин на живот. Лягайте си по-навреме, спете повече през нощта, разредете обществените си ангажименти, яжте по-качествени и полезни храни, пийте повече течности, взимайте добри мултивитамини и ограничете кофеина и алкохолните напитки. Ако въпреки следваната програма не се почувствате по-енергични и свежи, ще ви е необходима професионална медицинска помощ.

Причините за хроничната умора могат да бъдат най-различни – от направо смешни (будите се през нощта от хъркането на кучето) до някои сериозни, които трябва да бъдат диагностирани от лекар. Ето кои са най-честите диагнози, които се поставят в такива случаи.

Анемия
Умората вследствие на анемия се дължи на пониженото ниво на хемоглобин в кръвта и недостатъчното снабдяване на клетките с кислород. Може да бъде съпроводена със слабост и затруднено дишане зори при най-малки физически усилия, главоболие, безсъние, болки в гърдите, разсеяност и т.н.

Причините за анемията са много: недостиг на желязо или витамини; загуба на кръв от вътрешни кръвоизливи или при менструация за жените във фертилна възраст; загуба на желязо по време на бременност и кърмене; ревматоиден артрит, бъбречна недостатъчност или рак. При химиотерапия също се получава анемия като страничен ефект от лекарствата.

Диагностира се чрез изследване на кръвни проби и проверка за наличие на кръв в изпражненията.

Диабет
Кръвната захар служи за “гориво” на клетките в организма, а без гориво те не могат да функционират нормално и жизнените процеси протичат непълноценно, предизвиквайки чувство за умора и отпадналост. Когато човешкият организъм не произвежда достатъчно от хормона инсулин (преносител на захарта до клетките) или не го използва по предназначение, се проявява болестта диабет, чийто първи симптом е именно постоянната умора. По-късно се появяват и другите характерни признаци на болестта – прекомерна жажда, често уриниране, силен глад, загуба на телесно тегло, раздразнителност, вагинални гъбични инфекции (при жените) и проблеми със зрението.

Диабетът се диагностира чрез изследване на кръвни проби по специална схема, предписана от лекаря.

Апнея по време на сън: проблем, който убива
Сънната апнея се характеризира с кратки прекъсвания на дишането по време на сън. Често се съпътства от хъркане през нощта и от умора на другия ден. В най-често срещания вариант на болестта – обструктивна сънна апнея – горните дихателни пътища на пациента практически се запушват за няколко секунди, което от своя страна предизвиква тревожен сигнал от мозъка, който води до събуждане и възстановяване на дишането. Има пациенти, които се случва за една нощ да прекъснат дишането си десетки и дори стотици пъти!

Тъй като сънната апнея може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и инсулт, болестта е важно да бъде диагностирана навреме и адекватно лекувана. Това е възможно да стане след специални изследвания в клиники, занимаващи се с лечение на проблемите на съня. Там с помощта на специални устройства ще бъде направен пълен портрет на характеристиките на съня на пациента, както и на промените, настъпващи с неговото дишане по време на сън.

Тирeоидни заболявания
Както е известно, тирeоидната (щитовидната) жлеза произвежда два вида хормони, които контролират, най-общо казано, обмяната на веществата. При прекомерни количества от тези хормони в организма настъпва заболяването, наречено хипертиреоидизъм, при недостиг от тях – заболяването хипотиреоидизъм.

Симптомите на хипертиреоидизма се състоят в умора на мускулите и слабост, която обикновено се усеща в мускулите на бедрата. Карането на колело или изкачването на стълбища става трудно. Други симптоми на заболяването са безпричинната загуба на телесно тегло, постоянно усещане на топлина, учестен сърдечен ритъм, по-къси и разредени менструални периоди (при жените) и повишена жажда. Тази болест засяга обикновено жените на 20-30-годишна възраст, но може да се появи и при по-възрастни мъже и жени. При последните заболяването може да доведе до остеопороза.

Хипотиреоидизмът причинява умора, разсеяност и мускулни болки дори при най-слаби физически усилия. Другите характерни симптоми са необяснимото напълняване, чувството за студ по всяко време на годината, по-обилни и по-чести менструации (при жените) и запек. Тази болест се среща най-често при жените над 50-годишна възраст, като около 10% от жените в тази възрастова група развиват поне лека форма на хипотиреоидизъм.

Тиреоидните проблеми се диагностират чрез изследване на кръвни проби.

Депресия
Депресията е нещо повече от обикновеното чувство за потиснатост и липса на настроение. Това е опасна болест, която оказва негативно влияние върху съня, храненето, самочувствието и отношението ни към другите хора. Без адекватно лечение симптомите на депресията продължават с месеци и понякога с години.

Макар че всеки по различен начин “усеща” своята депресия, характерните симптоми на заболяването са недостиг на жизнени сили и енергичност; промени в стереотипите на спане и хранене; проблеми с паметта и способността за съсредоточаване; чувство за безнадеждност, безполезност и негативизъм.

Депресията се диагностира от лекаря с помощта на въпроси, които задава на пациента, за да се ориентира за душевното му състояние. Ето най-характерните симптоми на депресията:

• умора или липса на жизнени сили;
• много кратък или много продължителен сън;
• постоянно чувство за тъга, тревожност или празнота;
• липса на апетит и отслабване или увеличен апетит и съответно – напълняване;
• загуба на интерес към заниманията, които някога са ви доставяли особено удоволствие;
• безпокойство или раздразнителност;
• чести здравни проблеми, които не се поддават на лечение, като главоболие, хронични болки, запек или други проблеми на храносмилателната система;
• трудно съсредоточаване, припомняне или взимане на решения;
• чувство за вина, безнадеждност или безполезност;
• мисли за смърт или самоубийство.

Ако поне пет от изброените симптоми са били налице едновременно в продължение на повече от две седмици или някой от тях е толкова силно изразен, че нарушава обичайния ви жизнен ритъм, трябва да се обърнете към личния си лекар или другаде да потърсите професионална медицинска помощ.

Ревматоиден артрит
Това е хронично заболяване, свързано с възпаление на ставите, което възниква когато имунната система на организма се обръща против него и атакува здравите ставни тъкани, вземайки ги за заразени с чужди тела, което води до необратими увреждания на костите и хрущялната тъкан.

Ревматоидният артрит не винаги може лесно да бъде диагностиран, особено в ранната фаза от неговото развитие. Това се дължи на факта, че много от характерните симптоми на заболяването (умора, липса на жизнени сили, загуба на апетита и болки в ставите) могат да насочат лекаря и към други болести като фибромиалгията и лупуса. При това анемията и проблемите с функционирането на тиреоидната жлеза са често срещани като съпътстващи заболявания при хората, страдащи от ревматоиден артрит.

При диагностиране на болестта ревматолозите следят за наличието поне на четири от следните критерии:

● Схванатост в областта на ставите сутрин след ставане от сън, която продължава поне един час, преди да отшуми.
● Поне три стави, в областта на които се появява едновременно възпаление на меките тъкани или събиране на течности.
● Поне една възпалена става от областта на китките, ръцете или пръстите.
● Едновременно засягане на едни и същи стави от двете половини на тялото.
● Поява на тъканни “бучки” под кожата.
● Ерозия на ставите в областта на китката или ръката, откриваема с помощта на рентген.

Прегледът при ревматолог е от голямо значение за установяване на някои от характерните симптоми на болестта, но за пълна сигурност се прави и кръвна проба за откриване на едно специфично антитяло, наречено ревматоиден фактор. Около 80 процента от хората, страдащи от ревматоиден артрит, дават положителна проба за наличието на това антитяло в тяхната кръв. Трябва да се знае обаче, че тестът не гарантира сто процента наличието или отсъствието на заболяването. Може да имате положителна проба и да не сте болни, както и отрицателна – а да развиете характерните симптоми на ревматоидния артрит.

Синдром на хроничната умора
Това е едно мистериозно болестно състояние, което води до внезапната поява на силна умора. Пациентите изпитват големи затруднения да изпълняват обичайните си трудови и жизнени функции и лесно се изтощават дори и при най-слаби физически усилия. Другите симптоми на заболяването са главоболие, мускулни и ставни болки, слабост, болезнени лимфни възли и невъзможност да се постигне съсредоточаване.

Синдромът на хроничната умора си остава загадка за съвременната медицина. Личният лекар трябва да проведе задълбочен преглед и изследвания, за да елиминира възможността от наличие на други заболявания, предизвикващи сходни симптоми като тези при болните от лупус или множествена склероза. Едва след това може да се даде окончателната диагноза.

Синдромът на хроничната умора е в състояние да обърка живота на всеки един от нас. Трудно се диагностира, лекарите не знаят кои са причините за неговата поява, ефикасни методи и средства за лечение не съществуват, а животът с такова заболяване е истински ад. Освен тягостното чувство за отпадналост, пациентите често се оплакват от треска, главоболие, болки в гърлото и в мускулите, безсъние и неспособност да се концентрират върху работата си. В отделни случаи човек не може да стои на краката си повече от час-два; дори и след 24-часов сън той се събужда недоспал и вече изморен. Дори и при пълната подкрепа на семейството, както и при достатъчни финансови възможности, животът със синдрома на хроничната умора е с много ниско качество, както и да го погледнем.

Помощ от алтернативната медицина
След като конвенционалната медицина предлага само средства за поддържане на болния като антидепресанти и болкоуспокояващи, не е изненада, че все повече пациенти се обръщат към алтернативната медицина с надежда за помощ. Все още се правят клинични изследвания за потвърждаване на ефикасността на някои от тях, но първите резултати са много окуражителни. Дотолкова окуражителни, че и представителите на конвенционалната медицина отделят все повече внимание върху научните изследвания на алтернативните терапевтични методи.

● Когнитивна поведенческа (бихевиорална) терапия
Този метод на лечение включва комплекс от мерки, насочени към овладяване и облекчавани на симптомите на болестта, както и към възстановяване на жизнените сили и способности на болния. Разбира се, че се опитват всякакви средства за постигане на тази цел, като се търсят онези от тях, които най-добре се възприемат от конкретния пациент. Един от елементите на терапията включва привикване на пациента към комплекс от леки физически упражнения, които да укрепват неговите сили без да влошават симптомите на заболяването. С постигане на първите успехи се прилага леко повишаване на нормите и натоварването, за да се направи следващата крачка по пътя на физическото възстановяване.

Друг елемент на когнитивната поведенческа терапия е борбата с болките, а третият – психологическата помощ, давана от специалист с цел поддържане на духа на болния и на волята му да се бори с настоящото си тежко състояние. Този елемент има особено значение за намаляване на случаите на отчаяние и нежелание да се продължава животът по такъв окаян начин.

● Релаксация и медитация
Умовете и душите на хората, страдащи от синдрома на хроничната умора, са вечно под напрежение и тревожни в търсене на решение за това тежко болестно състояние. Това води до изопване на нервите и до постоянни главоблъсканици на тема какво да се прави. Според специалистите по алтернативна медицина, които се занимават с подобни случаи, първото нещо, което такива пациенти трябва да получат, е възможността да се отпуснат и поне за миг да са в състояние да не мислят за проблемите си. Този отдих е крайно необходим за нервната им система и за психиката им въобще, за да се зареди със сили за понасяне на неудобствата, свързани с живота в постоянна отпадналост и болки.

В специализираните кабинети и клиники болните получават инструкции и провеждат сеанси по рейки, медитация, шиацу и отпускащи дихателни упражнения, които общо водят до релаксация и зареждат психиката с нови сили да устоява на заболяването. Душевният комфорт, който тези предимно източни релаксиращи техники осигуряват, води след себе си и обезболяване на мускулите и различните части на тялото, където симптомите на болестта се проявяват. Така двете взаимосвързани страни на човешкото същество участват по равно в процеса на отпускане и успокояване.

● Хранене и билки
Учените не веднъж са откривали случаи на хранителна непоносимост сред болните от синдрома на хроничната умора. Според някои специалисти дори става въпрос за повече от половината случаи, като в болшинството от тях пациентите и не подозират, че състоянието им е предизвикано от специфични хранителни дразнители. Подобни причинители не се откриват лесно – необходими са множество експерименти и изследвания, проведени от опитен алерголог, които да дадат накрая отговор на загадката. Най-често срещаните храни, причиняващи заболяването, са млечните продукти, пшеничното брашно и ядките, но списъкът с възможните причинители на негативната реакция на организма е безкрайно дълъг.

По принцип е добре човек да не се излага на влиянието на замърсена околна среда, да не злоупотребява с алкохол, да не пуши и да не товари излишно имунната си система с физически или емоционален стрес. Достатъчните количества пресни плодове и зеленчуци, както и качествената вода за пиене се смятат за средства, имащи положително влияние върху цялостното здравословно състояние на организма. Особено полезни са и пробиотиците като натуралното кисело мляко, стига да не сте алергични към млечните продукти.

Ако до шест месеца средствата на конвенционалната медицина не дадат резултат, се препоръчва да се потърсят натурални алтернативи. Специалистите билкотерапевти обикновено препоръчват комбинации от билки с антивирусно действие като астрагалус (клинавиче) и ехинацея, които укрепват имунната система на организма.

 Хроничната умора, дължаща се на депресивни състояния, се лекува с алтернативните антидепресанти като звъника. Екстракт от сладник помага, при положение че болният има претоварени надбъбречни жлези. Все пак, не трябва да се забравя, че всеки отделен случай е строго индивидуален и единствено природолечителят може да назначи адекватното лечение с билкови екстракти и различни хранителни добавки.

Превантивни мерки и перспективи за излекуване
Макар че причините за възникване на заболяването като цяло да не са известни, науката разполага с данни за достатъчно много обстоятелства, които биха могли да бъдат избягвани като потенциално опасни. Така например се знае, че заболяването най-често засяга 20-40-годишните след прекарана инфекция или някакъв проблем на жлезите с вътрешна секреция. При заболелите от т.нар. Q-треска след шест месеца около 10 на сто от пациентите ще развият и синдром на хроничната умора. Други инфекциозни заболявания, които могат да доведат до хронична умора, са дребната шарка и варицелата.
Някои изследвания дават основание да се предположи, че поне в част от случаи заболяването може да се дължи на проблеми с имунната система или на нарушена обмяна на хормоните. Не са малко и доказателствата, че стресът – емоционален или физически, също може да бъде сред вероятните причинители на синдрома на хроничната умора. Всичко това показва, че в крайна сметка ще се окаже, че причините за възникване на болестта са комплексни, което означава, че и лечението, както и предпазването също изискват комплексен подход.

Според досегашните наблюдения на учените, около половината от заболелите се оправят до шест месеца след проявлението на заболяването. Минат ли обаче две години без подобрение, вероятността това да стане спада на един процент! Това показва, че всички усилия на медицината – конвенционална и алтернативна, трябва да бъдат съсредоточени през първите месеци на боледуването, докато след това остава надеждата само за поддържане на по-прилично качество на живота – т. е. по-малко и по-леко изразени симптоми, проявяващи се колкото се може по-рядко, както и по-къси периоди на физическа немощ на болния.

Източник: в-к "Лечител"

www.doctorbg.com