Прилагането на циклоспорин по време на реперфузиията намалява инфарктната зона, сочи малко пилотно проучване. Въпреки че резултатите са твърде ранни и изискват потвърждение от по-големи проучвания, първите сочат че циклоспоринът имат потенциала да стане първо средство на избор при лечение на реперфузионното увреждане.
Авторите смятат, че този подход, за разлика от минали опити за лечение на реперфузионното увреждане, би бил успешен, защото повлиява нов наскоро открит механизъм. По време на реперфузията се отварят пори в митохондриите на миоцитите, като се предизвиква серия реакции, водеща до клетъчна смърт.
Освен добре известните си имуносупресивни свойства, циклоспоринът има и други действия. Едно от тях е инхибирането на отварянето на порите, което е доказано в животински експерименти. Последните сочат, че циклоспоринът отслабва леталното миокардно увреждане по време на реперфузията.
Проучването включвало 58 пациенти с остър STEMI. Те били разделение на две групи. Едната била третирана с интравенозен циклоспорин болус (2.5 mg/kg), а другата с обикновен солен разтвор, непосредствено преди перкутанната коронарна интервенция (PCI). Размерът на инфаркта бил преценен чрез измерване на освободената креатинкиназа и тропонин I, а при субгрупа от 27 пациенти - и чрез извършване на ЯМР на ден 5 след инфаркта.
Исхемията, площта на засегната област и фракцията на изтласкване преди PCI били сходни и при двете групи. Инфарктният размер, измерен чрез освобождаването на КК, бил значително по-малък в циклоспориновата група (с около 40%) отколкото в контролната група, но не била наблюдавана значителна разлика в освобождаването на тропонин I.
След това лекарите сравнили инфарктния размер, измерен чрез сърдечните биомаркери, с размера на рисковата област, определен чрез левокамерна ангиография. Връзката не била така силна при циклоспориновата група, каквато била в контролната група.
Резултатите потвърждават аргумента, че реперфузиалната некроза е главен компонент на инфарктния размер след продължителна исхемия и реперфузия. Леталното реперфузионно увреждане би могло да стане важна фармакологична цел при лечението на пациенти с остър МИ.
www.doctorbg.com
