Систематичен анализ, сравняващ новите и старите терапевтични подходи при лечението на диабет тип 2, сочи че по-старите препарати имат еднакви ефекти върху гликемичния контрол като по-новите.

С появата на все повече нови антидиабетни препарати, все по-голяма става необходимостта от сравнение между различните антидиабетни препарати с цел установяването на най-ефективни терапевтични подходи. Редица проучвания сочат подобреният гликемичен контрол намалява микросъдовите рискове, докато ефектите на антидиабетична терапия върху макроваскуларния риск са противоречиви.

Анализът сочи, че по-старите агенти - като сулфонилурейни препарати от второ поколение и метформин, имат сходни с или по-добри ефекти върху гликемичния контрол, липидния профил и други параметри в сравнение с новите и по-скъпи препарати - тиазолидиндиони, инхибитори на алфа-глюкозидазата и меглитиниди.

Сравнени със сулфонилуреите, повечето орални медикаменти (тиазолидиндиони, метформин и repaglinide) подобряват гликемичния контрол в същата степен с абсолютно намаление на гликирания хемоглобин с 1%. Според няколко проучвания nateglinide и алфа-глюкозидазните инхибитори имат по-слаб ефект върху гликемичния контрол.

Тиазолидиндионите пък са единственият клас орални антидиабетични средства, които имат ползотворен ефект върху HDL нивата със средно повишение от 0.8 до 0.13 mmol/l, но лош ефект върху LDL холестерола - средно повишени от 0.26 mmol/l.

В анализа било установено, че телесната маса нараства средно с 1 до 5 кг при терапия, различна от метформин. В сравнение с останалите орални средства сулфонилуерите и repaglinide били свързани с повишен риск от хипогликемия, тиазолидиндионите - с повишен риск от сърдечна недостатъчност, а метформин - с повишен риск от гастроинтестинални смущения.

Пациентите без съпътстващи заболявания, лекувани с метформин, имали не по-голям риск от останалите пациенти за развитие на лактатна ацидоза.

Сравнение с по-новите и скъпи агенти, по-старите антидиабетични средства имат подобен или по-добър ефект върху гликемичния контрол и други сърдечносъдови фактори (кръвно налягане, липиден профил, телесна маса. Всеки орален препарат е свързан с различни нежелани реакции. Метформинът изглежда има най-добър профил на отношението полза/риск.

► Вижте още:

Медикаментът Avandia повишава смъртността при по-възрастните диабетици

Лечението с Metformin не води до по-чести фрактури

www.doctorbg.com