Пегилираният интерферон алфа-2b повлиява напредналия меланом 15 юли 2008
Пегилираният интерферон алфа-2b (
Pegintron, Schering-Plough) е атрактивна алтернатива на високодозовия интерферон при много пациенти с меланом, сочи анализ, публикуван в
Lancet.
Анализът се базира на публикуваните резултати от голямо проучване във фаза III, което сочи, че агентът има значителен и продължителен ефект върху преживяемостта без рецидиви.
Пегилираният интереферон алфа-2b не е индикиран при меланома. Пазарната му ниша включва пациентите с хроничен хепатит С, като препаратът се прилага самостоятелно или в комбинация с рибавирин. При този вид интерферон интерферонът е прикачен към инертна полиетиленгликолова молекула, което води до по-бавна елиминация от тялото. Това означава, че интерферонът може да бъде прилаган веднъж седмично вместо 3 пъти седмично, което е характерно за обикновения интерферон.
Проучването включвало 1256 пациенти с постхирургичен меланом в стадий 3. Това е най-голямото проучване, изследващо адювантната терапия при меланом. Половината пациенти били рандомизирани на пегилиран интерферон в доза 6 мкг/кг в продължение на 8 седмици (индукция), след което бил редуциран на 3 мкг/кг в продължение на 5 години (поддържане). Другата половина от пациентите била единствено мониторирана.
Авторите докладват, че на 3.8 година от проследяването средната продължителност на терапията била 1 година (3.8 - 33.4 месеца). По време на този период пегилираният интерферон понижил риска от рецидиви с 18%. Били идентифицирани 328 рецидива в интерферон групата срещу 368 в мониторираната група (HR, 0.82, CI: 0.71 - 0.96, p = 0.01).
Най-добро повлияване от терапията се наблюдавало при субгрупа от пациенти с микроскопско нодално заболяване (N1). При тази субгрупа, съставляваща 43% от включените участници, били регистрирани 108 рецидива при интерферон групата срещу 137 в групата, неприемаща пегилиран интерферон. (HR, 0.71; p= 0.01 на мултимерния анализ).
Не била установена значителна разлика в общата преживяемост емжду двете групи. Преживяемостта без далечни метастази била статистически незначимо по-добра при интерферон групата.
Терапията с пегилиран интерферон била прекъсната поради токсичност при 191 пациенти (31%). Най-честите странични ефекти били умора (97 пациенти, 16%), хепатотоксичност (66 пациенти, 11%) и депресия (39 пациенти, 6%).
Авторите отбелязват, че пегилираният интерферон е значително по-добре толериран от стандартния високодозов интерферон, което породило значително внимание сред клиницистите в европейските клиники.
► Вижте още: Успяха да потиснат меланом с Т-клетъчна терапия. Учени откриха меланом-иницииращи клеткиwww.doctorbg.com