Автоложната немиелоаблативна трансплантация на хемопоетични стволови клетки е алтернатива при терапията на рефрактерен системен васкулит. 14 юли 2008
Автоложната немиелоаблативна трансплантация на хемопоетични стволови клетки при пациенти с рефрактерен системен васкулит и неврологични засягания е ефективна при някои пациенти, сочи проучване, публикувано в
Annals of the Rheumatic Diseases.В проучването били включени 4 пациенти с различни форми на системен васкулит, неподдаващ се на конвенционалната терапия с имуносупресанти. Била извършена мобилизация с циклофосфамид и активиращ гранулоцитната колония фактор, след което била извършена трансплантация със стволови клетки от периферната кръв. Не били наблюдавани значителни тoксични ефекти. Състоянието на пациентите било оценено на 3, 6 и 12 месец след трансплантацията. След този първата година те били проследявани ежегодно.
Първият пациент бил жена на 25 години с болест на Бехчет. Симптоматиката при нея започнала 7 години преди включването й в проучването и се състояла от лезии на езика, силно главоболие, вертиго и временна хемипареза. По-късно се проявили когнитивни проблеми - засягане на паметта, дизориентация и объркване. На 6-я месец след трансплантацията, пациентката била в ремисия. Имуносупресивната терапия била спряна.
Пациент 2, жена на 42 години е диагностицирана със синдром на Сьогрен. Симптоми - неврит на оптичния нерв, атралгии, ксеростомия, ксерофталмия и умора с давност 5 години преди включването в проучването. Резултатите от трансплантацията били сходни с тези на първата жена.
Пациент 3 бил 27-годишна жена с парализа на Бел и значителна загуба на тегло, след която била диагностицирана с грануломатоза на Вегенер. 24 месеца след транплантацията жената била в ремисия без съпътстваща имуносупресивна терапия.
Пациент 4 бил 36-годишна жена от азиатски произход с тежък пустуларен фоликулит на скалпа и загуба на коса 2.5 години преди участието й в проучването. Диагностицирана с болест на Бехчет и симптоматика включваща дифузни миалгии и атралгии, орални улцерации, болезнени генитални и перианални язви. Пациентката била загубена от проследяването 22 месеца след трансплантацията. На последната визита не била постигнала ремисия и била на имуносупресивна терапия.
Авторите характеризират резултатите от проучването като впечатляващи.
www.doctorbg.com