Физическото натоварване е едно от най-важните неща, които съвременният човек може да направи за здравето си – и за физическото, и за душевното. Едни спортуват редовно и системно, други – от време на време. Някои хора не обичат много да се натоварват, други обичат от тях “да тече пот”. Независимо вие към коя група принадлежите, можете да сте сигурни, че спортуването нормализира теглото, намалява риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания, държи под контрол внезапните изблици на апетит и т.н. Освен това по време на физическото натоварване в организма се отделят т.нар хормони на щастието и доброто настроение (ендорфините) и отношението ни към живота остава положително дълго време след като сме завършили поредната си тренировка.
За съжаление, колкото повече увеличаваме времето, отделено за спорт и движение, толкова по-голяма става вероятността да претърпим някаква физическа травма. Понякога последствията са такива, че обезсмислят всички ползи, придобити от спортуването. В развити страни като САЩ например, днес броят на спортните травми надвишава този на нараняванията, получени по време на автомобилни катастрофи.

Около една трета от спортните травми се изразяват в леки до умерени разтягания или навяхвания на мускули и стави, които предизвикват не особено силни болки, подуване и затруднено движение. В повечето случаи почивката, компресът с лед, ластичният бинт (или специалните глезенки, наколенки и др.) и вдигането на високо (на навехнатия крак) са достатъчни за пълното възстановяване.

Ако се обърнете към лекар, той сигурно ще ви предпише и някакво нестероидно противовъзпалително средство, което бързо облекчава болката и подуването на ставата. Ако ви се наложи да ги взимате само няколко дни, това няма да ви навреди. Опасно става, ако често се нуждаете от такива лекарства, защото техните неблагоприятни странични ефекти върху стомашно-чревния тракт са добре познати. Освен това те могат да предизвикат опасни дегенеративни процеси в хрущялната тъкан.

По-силните болкоуспокояващи и разпускащи мускулатурата лекарства (продавани обикновено само по рецепта) могат да елиминират болката, но това не означава, че травмата е излекувана. В известен смисъл болката е важен индикатор за състоянието на пострадалите тъкани и органи.
Затова напоследък спортната медицина – повече от всички други клонове на конвенционалната медицина – бързо усвоява холистичния подход към проблемите на спортистите и обикновените хора, пострадали при физическо натоварване. Пример за това е използването на протеолитични ензими вместо нестероидни противовъзпалителни средства. В конвенционалната медицина ензимите не са първостепенно средство при лечение на травми, но в спортната те се използват с такава цел вече над 40 години.

Протеолитичните ензими под формата на хранителни добавки поддържат и контролират естествените възпалителни процеси в организма. Ензимни добавки като бромелаин, папаин, трипсин и хeмотрипсин намаляват уврежданията от травмата за засегнатите тъкани и ускоряват възстановяването при натъртване, подуване и други подобни последствия от спортни травми.
Терапевтичното действие на изброените ензими се изразява в:

• разграждане на определен вид протеини в кръвта, които предизвикват възпалителните процеси, и разнасянето им от засегнатите тъкани посредством кръвния поток и лимфата;

• разнасяне на фибрина – субстанция, която предизвиква кръвосъсирването и удължава процеса на възпаление;

• елиминиране на отока – натрупаните допълнителни количества вода в областта на травмата;

• противодействие на хроничното, рецидивиращо възпаление, което е първопричина за дегенеративни процеси в ставите и заобикалящите ги тъкани.
Протеолитичните ензими представляват голям научен интерес за спортните медици, защото поддържат, засилват и регулират кръвообращението – все условия за добро представяне на спортистите.

През последните години ензимите не бяха много популярно средство за лечение на травми, защото големите фармацевтични компании нямаха интерес да ги произвеждат. Никой не можеше да патентова едни субстанции, които повече или по-малко са от естествен произход. Днес обаче се патентоват определени комбинации от ензими, които са стандартизирани за постигане на определени терапевтични резултати. Появиха се и нови клинични изследвания, които показаха, че протеолитичните ензими са по-добро обезболяващо и противовъзпалително средство от нестероидните лекарства. При това практически без сериозни странични ефекти.

Ако решите да се самолекувате с ензими, трябва да имате предвид, че тяхната активност (или на комбинираните препарати, които ще ви препоръчат в аптеката) е различна и се измерва в различни, често объркващи мерни единици. В стремежа си да постигнат някаква стандартизация производителите описват съдържанието на продуктите си в милиграми и в международни единици за активност (FIP). Така например за най-широко използваните протеолитични ензими дозировката при обикновена спортна травма (ако няма друго предписание от лекар) би трябвало да бъде следната:

• бромелаин: 80-320 мг (200-800 FIP) по два-три пъти дневно;

• папаин: по-високите дози са по-ефикасни; опитайте 1500 мг дневно (2520 FIP);

• трипсин / хемотрипсин: засега не съществуват препоръчителни дози от стандартизиран продукт; обикновено тези ензими се включват в малки количества в комбинирани препарати с бромелаин или папаин; за предпочитане са капсулите с ентерично покритие (такива, които не се разтварят в стомаха, а в червата, откъдето ензимите се усвояват най-пълноценно).

Когато се възстановявате, организмът ви има нужда от допълнителни количества от някои специални хранителни съставки. Ето какво показват научните изследвания:

• Витамин С е необходим за производството на колаген в организма, а колагенът е “лепилото”, което поддържа здравината на съединителната тъкан. Тежките травми повишават нуждата от витамин С, а недостигът на тази хранителни съставка може да забави възстановяването, сочат научните експерименти. Дневни дози между 400 и 3000 мг намаляват болките и съдействат за по-бързото възстановяване на мускулната сила. Този витамин помага и при зарастване на фрактури.

• Витамин Е в дневни дози от 400 до 1200 международни единици понижава кръвното съдържание на свободни радикали и на други субстанции, които са индикатори на мускулните травми. Това обаче не винаги води до по-бързо възстановяване, а само създава общи предпоставки за него.

• Биофлавоноидите притежават няколко много важни свойства – да неутрализират свободните радикали, да се свързват с железните йони и да парират възпалителните процеси в организма. Субстанции като кверцитина са в състояние да намалят пораженията от травми на мозъка и гръбначния стълб. Препоръчителната дневна доза в случаи на травма е 500 мг.

• Магнезият облекчава подуването. При ниско съдържание на магнезий в организма, характерните за възпалителния процес цитокини и хистамин са в изобилни количества. Магнезият помага и при възстановяване от мозъчни травми, показват последните изследвания. При ежедневни травми го взимайте в количества между 250 и 350 мг дневно.

• Цинкът е съставна част от множество ензими, в това число и на някои, които играят важна роля при заздравяването на рани. Дори лекият недостиг на този микроелемент може да забави зарастването на ежедневни кожни ранички и други дребни травми, какво остава за по-сериозните. Препоръчителната дневна доза е 15-50 мг.

• Глюкозамин сулфат се нарича хранителната добавка, която най-добре помага на ставните хрущяли да се самовъзстановяват. Ставните болки се влияят еднакво добре и от сулфатната, и от хидрохлоридната форма на глюкозамина, сочат изследванията. Препоръчителната схема на приемане е по 1000-2000 мг три пъти дневно през първите 10 дни след травмата, а след това по 500 мг три пъти дневно, докато проблемът отшуми.

• Микроелементите манган, мед и силиций са също важна част от биохимичните процеси на заздравяване на увредените тъкани.

• Пробиотиците пък помагат за възстановяване на гладките мускулни тъкани, за извличане на токсини от организма и за укрепване на имунната система. За предпочитане на хранителните добавки, които съдържат няколко различни вида лактобацили и бифидобактерии. Освен това в дневната ви доза трябва да се съдържат поне 1 милиард живи клетки.

Всички тези проблеми не биха стояли пред вас, ако се стремите да избягвате травмите по време на физическо натоварване – спорт, пренасяне на тежки предмети, работа в градината и т.н. Това до голяма степен ще ви се удава, ако не забравяте за загряването преди началото на всяко занимание.

Източник: в-к "Лечител"

www.doctorbg.com