Въглеродният оксид е безцветен газ, който няма миризма. Получава се при непълно горене на въглеродсъдържащи материали. Въпреки че повечето смъртни случаи са следствие на пожар, готварските печки, преносимите отоплителни уреди и отпадните автомобилни газове допринасят за около 30% от тях. Обикновено става въпрос за повреда във въпросния уред или опит за самоубийство.

Природният газ не съдържа въглероден оксид, но двигателите с вътрешно горене, барбекютата, някои готварски печки са източник на отровния газ.

Интоксикация с въглероден оксид се наблюдава и при инхалиране на пари, съдържащи метиленов хлорид - летлива течност, съдържаща се в разтворители. Кожният контакт с метиленовия хлорид няма сериозни системни ефекти, но предизвиква сериозни изгаряния на кожата. Черният дроб метаболизира около 1/3 от инхалирания метиленов хлорид до въглероден оксид. Метиленов хлорид се натрупва в тъканите, което води до повишени концентрации на въглероден оксид два пъти по-дълго отколкото при директно инхалиране на CO.

Патофизиология.
 Въглеродният оксид предизвиква нарушение в пренасянето на кислорода и използването му на клетъчно ниво. CO засяга няколко различни места в тялото, като причинява най-тежки увреждания на органите, консумиращи най-много кислород - сърце, мозък и др.

СО се свързва обратимо с хемоглобина, което води до анемия. Тъй като афинитетът му към хемоглобина е около 230 - 270 по-силен от този на кислорода, дори и малки концентрации могат да доведат до образуването на значителни количества карбоксихемоглобин (HbCO).

Свързването на СО към хемоглобина води до повишено свързване на кислородните молекули към 3 други кислород-свързващи места, което води до изместването на дисоциационната крива на оксихемоглобина наляво. Резултатът от това е намалено отдаване на кислород на хипоксичните тъкани.

СО се свързва със сърдечния миоглобин с по-голям афинитет отколкото с хемоглобина. Това води до миокардна депресия и хипотензия, които усилват тъканната хипоксия. Намаляването на кислородната доставка не е достатъчно за обянсняване на токсичните ефекти. Клиничният статус не корелира добре с нивата на карбоксихемоглобин, което означава, че има увреждане и на клетъчното дишане. Проучвания сочат, че въглеродният оксид блокира клетъчното дишане, свързвайки се цитохромоксидазата, ензим от дихателната верига в клетката.

Редица проучвания сочат, че СО причинява липидна пероксидация и левкоцит-медиирани възпалителни промени в мозъка - процес, който може да бъде инхибиран чрез хипербарна кислородна терапия. СО води до демиелинизация на бялото вещество.

Токсичните ефекти на СО се свързват и с индуцирането на отделянето на азотен оксид.

При насищане на 10% от хемоглобина с СО (карбоксихемоглобин) се появяват първите симптоми; при свързване на СО с 50-70% от хемоглобина настъпва кома и смърт.

СО се елиминира чрез белите дробове. Полуживотът на СО при стайна температура 3-4 часа. 100% кислород намалява полуживота на СО до 30-90 мин.; хипербарният 100% кислород на 2.5 атм - на 15 - 23 мин.

Симптоми. Остро отравяне.

Ранните симптоми, особено при нискодозови експозиции, са често неспецифични, приписващи се на други заболявания - най-често грипоподобни синдроми, депресия, хронична умора, гръдна болка, мигрена и други видове главоболия. Това прави диагностицирането на отравянето с въглероден оксид трудно. При подозрения измерването на крбаоксихемоглобина в кръвта е сигурен показател за отравяне.

Главните симптоми на отравяне с въглероден оксид се развиват от органите, които са най-зависими от кислород - а именно - централната нервна система и сърцето. Клиничните симптоми включват: тахикардия и хипертензия, а от страна на ЦНС - главоболие, замаяност, объркване, конвулсии и безсъзнание.

Отравянето с СО може да предизвика миокардна исхемия, предсърдно мъждене, пневмония, белодробен оток, хипергликемия, мускулна некроза, остра бъбречна недостатъчност, кожни лезии, зрителни и слухови проблеми, респираторен арест.

Една от най-тежките последици при отравянето с СО е тежкото увреждане на ЦНС, които може да е с продължителност дни, дори седмици след острото отравяне. Наблюдават се проблеми с мисловната дейност и паметта, деменция, раздразнителност, проблеми с речта, Паркинсонови синдроми, корова слепота и депресия. Тези късни прояви се срещат при около 15% от тежко пострадалите след 2 до 28 дни след отравянето. Напредналата възраст, загубата на съзнание по време на отравянето са рискови фактори за развитие на тези усложнения.

Хронично отравяне. Дългосрочните повторни излагания на въглероден оксид носят риск най-вече за бременните и пациентите с коронарна болест на сърцето. Хроничната експозиция води до увеличение на сърдечносъдовата симптоматика при някои работници (автомонтьори, пожарникари и др.) Пациентите често се оплакват от постоянно главоболие, замаяност, депресия, объркване и гадене. След спиране на излагането, симптомите отзвучават.

Лечение.
Първата помощ при отравяне с въглероден оксид включва бързото изнасяне на жертвата от обгазеното помещение, извикването на помощ и кардиопулмонална ресусцитация, ако е необходимо. Главното медицинско лечение на отравянето с въглероден оксид е дишането на 100% кислород през маска. Кислородът ускорява дисоциацията на въглеродния оксид от хемоглобиновата молекула, което води до подобряване на тъканната оксигенация. При тежки отравяния се използва кислород под налягане, който води до по-бързо освобождаване на хемоглобина и цитохромоксидазата от СО.

При усложнения - припадъци, сърдечни проблеми, белодробен оток, ацидоза, се прилага съответното лечение. Късното развитие на невропсихиатрични увреждания е едно от най-сериозните усложнения на отравянето с СО, което изисква продължително лечение и наблюдение на пациента.

www.doctorbg.com