На стайна температура серният диоксид е незапалим, безцветен газ с много силна остра миризма. Повечето хора могат да усетят серния диоксид в концентрации между 0.3 и 1 ppm. Най-често серният диоксид се съхранява и транспортира като втечнен газ. Лесно се разтваря във вода. Въпреки че серният диоксид не гори във въздуха, съдовете с втечнен газ могат да експлодират при загряване.

Начини на отравяне.
Инхалация. Инхалацията е най-честия път на излагане на серен диоксид. Най-често отравянията са следствие на замърсяване на въздуха и имат както краткосрочни, така и дългосрочни медицински последствия, особени при хора с белодробни заболявания.

Инхалираният серен диоксид бързо реагира с водата от мукозните мембрани и се превръща в сериста киселина (H2SO3), която от своя страна силно дразни лигавиците. При концентрации под 0.1 ppm може да се наблюдава повишено съпротивление на дихателните пътища при астматици по време на физическо натоварване. При здрави лица повишено съпротивление се наблюдава при концентрации около 5 ppm, кихане и кашляне - при концентрации около 10 ppm, а бронхоспазъм - при концентрации над 20 ppm. При замърсяване с концентрации на серния диоксид над 20 ppm е необходимо използването на индивидуални средства за защита. При незащитена експозиция концентрации между 50 и 100 ppm могат да бъдат понесени за период около 30 до 60 минути, но по-висока продължителност или концентрация могат да бъдат фатални.

Серният диоксид е по-тежък от въздуха, така че отравянията стават най-често в ниските части на помещението.

Децата понасят отравянията със серен диоксид по-тежко, тъй като имат по-голяма дихателна площ, а поради ниския си ръст биват обгазявани с по-високи дози (тъй като серният диоксид се разпространява в ниските части на помещенията).

Контакт с кожата или очите. Експозиции на концентрации между 10 и 20 ppm предизвикват дразнене на лигавиците. Директният контакт с очите на големи концентрации или втечнен серен диоксид може да предизвика тежко увреждане на роговицата и кожата. Няма данни за кожното абсорбиране на серния диоксид.

Поглъщане. Поглъщането на серния диоксид е рядко поради факта, че при стайна температура той е газ. Серният диоксид се използва в малки количества в храните и виното като консервант. Някои силно чувствителни индивиди, като астматици, могат да развият бронхоспазъм след консумацията на храни и напитки, съдържащи серен диоксид и други серни продукти.

Източници на серен диоксид.
Серният диоксид се образува главно при преработката на петролни горива (75% - 85% от индустриалния серен диоксид), на серни руди, вулканични изригвания и някои природни източници.

Основни последствия върху здравето.
• Серният диоксид действа силно дразнещо върху очите, лигавиците, кожата и дихателните пътища. При тежки отравяния може да се наблюдават бронхоспазъм, белодробен оток, остра обструкция на дихателните пътища и пневмония.

• Инхталацията на много ниски концентрации серен диоксид могат да влошат хроничните белодробни заболявания като астма и емфизем. Някои астматици могат да развият бронхоспазъм дори при консумацията на храни, съдържащи серен диоксид като консервант.

• Серният диоксид взаимодейства с водата в горните дихателна пътища, като се образуват водород, дисулфит и сулфит, всички от които предизвикват дразнене, резултат на което е рефлекторният бронхоспазъм.

Остро отравяне.
Серният диоксид се разтваря във влагата, която нормално съществува върху кожата, очите и лигавиците. Формира се сериста киселина, силен дразнител и инхибитор на мукоцилиарния транспорт. По-голямата част от инхалирания серен диоксид се детоксицира в черния дроб до сулфати, които се екскретират с урината. Бисулфитният йон, образуван при реакцията между серния диоксид и водата, е главният причинител на бронхоспазъм.

Респираторни симптоми. Дразненето на дихателните пътища от серния диоксид включва следните симптоми: кихане, кашляне, възпалено гърло. Рефлекторен спазъм и оток на ларинкса могат да предизвикат запушване на дихателните пътища. В някои случаи се наблюдават бронхоспазъм, пневмонит и белодробен оток.

Кожни симптоми. Серният диоксид е силен дразнител на кожата, като предизвиква бодежи, зачервяване и образуване на мехури, особено върху лигавиците. Досегът на кожата с втечнен серен диоксид може да предизвиква рани подобни на тези от изгаряне. Децата са по-уязвими на кожните ефекти на серния диоксид.

Очни симптоми. Може да се развие конюнктивит (зачервяване, парене, сълзене, чувство за чуждо тяло в окото), а експозицията на високи концентрации или втечнен серен диоксид може да доведе до увреждане на очните структури.

Гастроинтестинални симптоми. Инхалирането на умерени и високи дози често води до гадене, повръщане и болки в корема.

Здравни последици от отравянето със серен диоксид. Острите отравяния могат да доведат до белодробна фиброза, хроничен бронхит и химическа бронхопневмония с облитериращ бронхит. При пациентите с подлежащо белодробно заболяване (особено астма или емфизем) може да се наблюдава бронхоспазъм. Възможно е развитието на синдром на реактивните дихателни пътища.

Хронично отравяне.
Хроничното отравяне може да доведе до промени в обонянието, включително и развитие на толеранс към ниските дози серен диоксид, податливост на респираторни инфекции. Могат да се наблюдават симптоми на хроничен бронхит и намаляване на белодробната функция.

Серният диоксид не е канцерогенен и тератогенен - не води до родилни дефекти.

Лечение. Не съществува антидот срещу отравянето със серен диоксид.

Трябва незабавно да се напусне мястото на обгазяване. Обгазеният човек не представлява опасност за околните, с изключение на случаите, когато пострадалият е имал досег с втечнен серен диоксид.

Дрехите на обгазения се събличат и пострадалият се облива с вода. Ако се касае за дете или възрастен човек трябва да се внимава да не се предизвиква хипотермия..

Очите се промиват с вода или физиологичен разтвор в продължение на поне 5 минути. Ако пострадалият носи контактни лещи, трябва да бъдат премахнати.

В болничното заведение лечението се състои от поддържане на дихателната и сърдечносъдовата функция.

www.doctorbg.com