Данни от 500 пациенти сочат, че криоаблацията е по-безопасна от конвенционалната радиочестотна аблация при лечението на предсърдно мъждене, но има малко по-ниска успеваемост.

Криоаблацията има същата цел като радиочестотната аблация, а именно - блокирането на елктрическото провеждане в миокардната тъкан. Вместо топлина, криоаблацията използва ниски температури, като лезиите, които се образуват, са прогресивни. Това е една нова технология, която води до по-малко усложнения в сравнение с РЧ аблация. Криоаблацията е по-лесно изпълнима, но в литературата се посочва голяма честота на рецидивиране на предсърдното мъждене с тази нова техника.

Главните усложнения, следствие на криоаблацията, са временна парализа на нервус френикус, но при всички случаи, изследвани досега, тя е преходна и търпи пълен регрес. Радиочестотната аблация има значително по-сериозни усложнения като атриоезофагеална фистула, инсулт, тампонада, стеноза на белодробните вени, като честотата на тези усложнения е около 4%. Д-р Yves Van Belle и  Д-р Schumacher провели две проучвания, включващи около 500 пациенти.

Д-р Yves Van Belle и колеги изследвали 139 пациенти, подложени на криобалонна аблация на белодробните вени по повод пароксизмално предсърдно мъждене. При всички пациенти мъжденето било симптоматично, независимо от приложената антиаритмична фармакотерапия.

След провеждането на криоаблацията 77 от пациентите нямали предсърдно мъждене, докато при 62 се наблюдавало ранно рецидивиране. От 77-те пациенти с първа успешна процедура, 70% били асимптоматични без провеждането на съпътстваща антиаритмична терапия. При пациентите с ранно рецидивиране, една част провели повторна процедура, а друга - пристъпили към фармакотерапия. Общата успеваемост на криоаблацията била 59% след средно 1.2 процедури и период на проследяване 1 година.

При 4% се наблюдавала временна парализа на френиковия нерв, при 3% - перикарден излив, а при 0.7% - въздушна емболия.

Екипът обобщава, че криоаблацията е много ефективна при пароксизмално предсърдно мъждене, като главното усложнение е временна парализа на n. phrenicus. Друг проблем е честото рецидивиране, но при прилагане на по-дълги процедури, честотата му значително намалява.

Д-р Schumacher изследвал 346 пациенти с пароксизмално или персистиращо предсърдно мъждене, които били подложени на аблация. 293 от участниците имали рефрактерно на медикаментозно лечение пароксизмално предсърдно мъждене, а 53 - перисистиращо.

След проведената криоаблация 74% от пациентите с пароксизмално ПМ били безсимптомни и с перманентен синусов ритъм. При пациентите с персистиращо предсърдно мъждене успеваемостта била само 38%. Предиктори за рецидивирането на ПМ били персистиращото ПМ и надлъжна ос на лявото предсърдие над 60 мм.

Перикарден излив се наблюдавал при 2 от 346 пациенти, докато преходна френикова парализа имало при 26 пациенти (7.5%). Не били докладвани тромбемболични инциденти, стеноза на белодробните вени, езофагеално и коронарно увреждане.

74%-та успеваемост на криоаблацията при лечението на пароксизмално предсърдно мъждене е сравнима с тази на алтернативни форми на аблация.

www.doctorbg.com