Инсулиновата резистентност е главен фактор за развитието на напреднала чернодробна фиброза при пациенти с хроничен хепатит C генотип 1 (G1-HCV), особено в присъствието на тежко некровъзпаление. Това сочи проучване, публикувано в American Journal of Gastroenterology.

Авторите смятат, че курсът на хроничния хепатит C се влияе до голяма степен от метаболитни фактори. Инсулиновата резистентност води до стеатоза, но ролята й във чернодробното фиброзиране е по-малко изяснена.

В настоящото проучване д-р Salvatore Petta и колеги от University of Palermo изследвали дали повишената инсулинова резистентност, достигаща до диабет, е свързана със стеатоза и късни стадии на фиброза при пациенти с G1-HCV.

От 201 пациенти, 55 (27%) имали фиброза grade 3 или по-висока. Умерено/тежко чернодробно възпаление било наблюдавано при 72.7% от пациентите. 99 пациенти (49.3%) имали хистологически доказана чернодробна стеатоза.

95 от участниците (47.3%) не били инсулин резистентни - група 1, 77 (38.3% - имали инсулинова резистентност без диабет - група 2, а 29 имали диабет - група 3.

Резултатите от мултимерния анализ посочили връзка между тежката фиброза и преваленцията на инсулиновата резистентност, както и висока некровъзпалителна активност.

59% от пациентите в група 3 имали тежка фиброза в сравнение с 30% от група 2 и 15% в група 1.

Проучването ясно сочи, че инсулиновата резистентност с или без диабет е силен независим рисков фактор за развитието на фиброза.

www.doctorbg.com