Фармакологичният контрол на сърдечната честота при пациентите с предсърдно мъждене и систолична сърдечна недостатъчност трябва да бъде предпочитаният подход спрямо лекарствения и дефибрилаторния ритъмен контрол, сочи проучване публикувано в England Journal of Medicine.

Проучването сочи, че клиничните резултати на двата подхода позволяват клиницистите без никакво притеснение да прилагат по-малко инвазивния (и най-често по-евтиния) подход, включващ контрол на сърдечната честота, при високорискови групи пациенти с предсърдно мъждене.

Проучването Atrial Fibrillation and Congestive Heart Failure (AF-CHF) включвало над 1300 пациенти. Авторите му предупреждават, че то не може да се генерализира за пациентите със сърдечна недостатъчност и запазена левокамерна функция. Предсърдното мъждене е често при такива пациенти, но информацията за терапията и прогнозата е оскъдна.

Пациентите в проучването били със левокамерна сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене. Те били разделени в две групи в зависимост от терапевтичния подход - ритъмен контрол и честотен контрол.

Сърдечносъдовата смъртност била 27% при пациентите в ритъмно-контролната група и 25% в честотно-контролната група след отчитане различни променливи, отразяващи левокамерната функция, класа сърдечна недостатъчност, съпътстващите заболявания, употребата на сърдечни импланти, продължителността на предсърдното мъждене, бъбречната функция и лекарствената терапия.

От друга страна хоспитализациите били по-чести сред ритъмно-контролната група, като разликата между двете групи била почти статистически значима (46% срещу 39%) по време на първата проследяваща година. Тази разлика е главно следствие от необходимостта на повтарящо се кардиоверсио и нагаждане на антиаритмичната терапия.

Така че, ако имате пациент с конгестивна сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене, и ако предсърдното мъждене не е много симптоматично, давайте смело с подхода, включващ ритъмен контрол, обобщават авторите на проучването.

www.doctorbg.com