6-месечно проучване сочи, че метформин, прилаган два пъти дневно, в комбинация с отслабване води до значително подобрение на метаболитния синдром при деца с наднормено тегло, хиперинсулинемия и инсулинова резистентност.

Редица проучвания сочат, че терапията с метформин води до загуба на телесна маса или поне до стабилизация на теглото при диабетици и недиабетици. Има и няколко малки рандомизирани проучвания при юноши, които демонстрират, че метформинът индуцира, макар и малка, загуба на тегло с около 3 кг или 1.5 ИТМ/ Въпреки това няма рандомизирани проучвания, провеждани при по-млади деца, които да установят ефектите на метформина върху телесната маса.

Д-р Yanovski и колеги от National Institutes of Health Unit on Growth and Obesity в САЩ провели рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, включващо 100 деца с наднормено тегло (60% момичета, средна възраст 10.2 години). Били измерени първоначалните стойности на индекса на телесната маса, липидните нива, композицията на тялото и глюкозната хомеостаза. След това било проведено лечение с 1000 mg метформин два пъти дневно (n=53) ли плацебо (n=47). Участниците и в двете групи били подложени на хранителни програми за отслабване,

В края на 6-месечната лечебна фаза участниците, рандомизирани на метформин, постигнали намаляване на ИТМ (−0.91 ± 0.3 kg/m2), докато при другата група се наблюдавало покачване (+0.23 ± 0.3; P = .006). При метформин групата се наблюдавало и намаляване на телесните мазнини (−1.4 ± 0.7 kg срещу +2.1 ± 0.7 kg; P < .001).

Подобрение имало и нивата на серумната глюкоза (metformin, −2.4 ± 0.9 mg/dl; плацебо, +1.6 ± .2 mg/dl; P = .018) и инсулиновата резистентност (metformin, −0.19 ± 0.4; плацебо, +0.95 ± 0.4; P = .05). При метформин пациентите се наблюдавало понижение на нивата на общия холестерол (metformin, −9.9 ± 2.7; плацебо, +1.1 ± 4.8; P = .04).

Въпреки че първоначално честотата на нежеланите реакции (гадене, умора, мазни изпражнения) била по-висока при метформин групата, разликата намаляла с течение на терапията, като не били докладвани случаи на прекъсване на проучването поради странични ефекти. Приблизително 15% от пациентите прекъснали проучването по други причини, като липса на родителска подкрепа или недостатъчна загуба на телесна маса (84% в метформин и 86% в плацебо групата)

Всички участници приемали хранителни добавки, съдържащи витамин В12, за да бъде ограничен метформин-индуцирания дефицит на витамина. Въпреки че при метформин групата се наблюдавало понижение на серумните нива на В12 с 7226 pg/ml, те останали в референтните граници. Нивата на витамина при плацебо групата се повишили с 7730 pg/ml.

Екипът отбелязва, че нивата на лактат били в референтните граници при всички участници от проучването. Д-р Yanovski предупреждава, че резултатите от това проучване не са достатъчни, за да бъдат препоръчани радикални промени в клиничната практика.

www.doctorbg.com